Спомени от соца: Teлякът – най-важната фигура в обществената баня  

По времето на социализма голяма част от населението се къпеше в обществени бани, каквито имаше във всеки град. Публикуваме със съкращения репортаж за този феномен на хигиенната култура, отпечатан в сп. „София“ през 1986 г. с автор Иван Тодоров.

Овча купел и Княжево са близо до Павлово, а съвсем малко по-надалеч от махалата ни бе и Горна баня, тъй че първите ми „бански“ спомени са свързани тъкмо с тия места. Обикновено в неделя заран дядо или баща ми купуваха билетчета, чинно сядахме на огледално лъснатите от посетители дълги пейки и зачаквахме. От банята излизаха вече изкъпалите се, опашката ги поглеждаше завистливо, баняджията викваше по фелдфебелски гръмовно следващите номера и нейде подир час идваше и нашият ред.

Същинската баня бе прелюбопитна гледка за детския поглед с малкия (по-горещ) и голям (по-хладен) басейн – и двата с глави на лъвове или грифони, чиито уста бяха превърнати в шурнали... Запомнил съм тия неделни сутрини и с хората, нахлузили на китката на някоя от ръцете си ластик с метално кръгче, които начесто хвърляха по едно око към човека, препасан с чаршаф, около когото непрестанно бе шумно и оживено. Те, казано ми бе, чакали ред за него. За теляка. Фигурата, без чието присъствие всеки разказ за софийските обществени бани винаги ще си остане блед и непълен…

Постепенно градските бани намаляха – едни бяха съборени, други органите на ХЕИ често затварят, над трети пък тегне заплахата от закриване. Защото не били рентабилни. Истина е, че къщите в града се топят, а доста от живеещите в блокове – даже когато нямат топла вода – предпочитат да топлят кофи с бързовари и се къпят в апартаментите си и тъй бойкотират (странно ми е защо) кварталните си „чистилища“, които редовно са посещавали допреди година-две десетилетия наред…
Между отиващите си столични квартални бани е и т. нар. „Разсадника“ – на пресечката на „Жданов“ и „Хисаря“. А Йордан Йорданов е теляк от четвърт век. На шестдесет и две години е, софиянец, преди да се захване с тоя занаят, бил кантарджия към склада на „Топливо“ при някогашната гара Сердика.

... Сам всеки се къпе както му е угодно, но класическата теляшка последователност за действие е следната: почва се от гърба, сетне иде ред на ръцете, на краката – най-накрая. Изтриването става с кесе (или спарка) от литак. Което ще рече – от чиста вълна. Преди ги давали от самата баня, сега теляците – тъй и не разбрах по чие хрумване – си ги осигуряват сами.

След изтриването е сапунисването. Със сапун на клиента. А измиване на главата също се прави само ако посетителят пожелае. И цялата процедура трае четвърт час. В разтвор от калиев перманганат кесето се дезинфекцира след всеки клиент и следващият може да сяда…

Работата – в сравнение с преди десетина години – е намаляла три-четири пъти и действуващите теляци в София в момента са изключително пенсионери... Още повече че стимули всъщност няма. Тарифната ставка е малко над пет лева, но тя важи само за получаване на болнични и на отпуск. Твърда щатна заплата няма. Системата е – на парче. Билетът за теляк струва двадесет и четири стотинки, от тях за него са двадесет, остатъкът – за предприятието. Тъй че от пет души: лев. И каквото падне от бакшиша. Щях да забравя смените. Две са: от 8:00 до 14:30 и от 14:30 до 20:30. На всеки час работа по наредба се полагат десет минути почивка (парата, може би някои си спомнят, бързо замайва), но има ли клиенти, тая пауза тъй и не се ползува.
 
Препечатано от сп. „София“, 1986 г.