Спомени от соца: Когато „Дружба“ беше престижен курорт    

Скоро гостувах на приятели от Варна и те ме заведоха на разходка в морския курорт „Св. Константин и Елена“ само за ден. Пенсията ми е 400 лв. и мислех поне да платя обяда, но видях, че няма да ми стигнат наличните пари. За мое голямо съжаление курортът ми се видя доста позападнал, изоставено, непочистени храсталаци навсякъде. Дори и от плажа лъхаше на мръсотия и мизерия, макар да беше пълно – главно с български туристи, дошли за уикенда. А морето на брега – зеленясала тиня.

И пак ми стана мъчно за едно време, и пак си помислих как всичко е съсипано. Тогава курортът се казваше „Дружба“, най-старият български курорт на Черноморието. Беше много престижен, дори луксозен, и пак не беше евтино, така че и тогава не можехме да почиваме там. Но пък беше в цветущ вид, навсякъде чистота, цветя, зеленина, гордост пред чужденците. Върхът беше да седнеш в модерната сладкарница на т. нар. Шведски хотел. Макар че българите тогава се чувствахме като бедни роднини, защото цялото внимание беше към чуждестранните туристи от соцлагера и келнерите смръщваха вежди при вида на някой случайно попаднал там нашенец с вид на провинциалист.

Аз и жена ми през социализма ходехме редовно на море в Поморие, даваха ни карти от предприятието. Две седмици на символични цени. Помня още, че децата ми ходеха лятото на лагер – на планина и на море, и в резултат имаха силен имунитет. Сега лагери няма, а много млади семейства не могат да си позволят да заведат своите деца на море поради безпаричие. Докъде го докарахме.
 
В. Стоименов, Плевен