Работех на три смени в строителната бригада „Георги Димитров”

В края на учебната 1946/47 година младежи от Учителския институт в Търново се записахме да работим през лятото в Националната строителна бригада „Георги Димитров“. Тя беше организирана от Комитета на демократичната младеж в България. Зачислени бяхме в Осми батальон „Христо Ботев“ и работехме на строежа на жп линията Перник-Волуяк. Бригадирският батальон беше разделен на отряди. Нашият отряд беше с международно участие. С нас работеха младежи от Югославия: сърби, хървати и македонци. С тях водехме много задружен живот. Заедно работехме, спортувахме и се веселяхме. Станът на нашия отряд беше в местността Пенчев мост.
Облечени бяхме в специални бригадирски униформи: куртка, панталон и таке от син док. Обути бяхме с гумени цървули. Имахме сухарени торби и войнишки канчета за храна. Нощувахме в големи войнишки палатки върху дървени нарове и сламеници.

Дневната ни програма бе: 8 часа работа на строителния обект, 8 часа нощна почивка, 2 часа за идейно-възпитателна работа, 2 часа лично време. Останалото време от деня бе за храна, обедна почивка, физкултурна дейност, вечерна проверка със заря. Времето в събота следобед и в неделя бе за лична хигиена и различни игри.
Работихме на три смени в денонощието по прокопаването на една височина, където да мине трасето на жп линията. Майстор с компресор къртеше скалистата земя, а ние с кирки я доизкопавахме. Товарехме я на вагонетки, извозвахме я и я разтоварвахме на близкия насип. Водехме съревнование в бригадата. Работата отчитахме по броя на извозените колички и вагонетки.

Веднъж нашата чета работеше нощна смяна. Всички бяхме в изкопа, когато към полунощ чухме силен взрив горе на височината, където беше компресорът. Излязохме и видяхме, че компресорът ни е взривен.

След малко дойдоха при нас и командирите на бригадата. Прекратихме работа. След два-три дни докараха друг компресор и продължихме да работим. До края на бригадата така и не получихме никаква информация кой взриви компресора. Лично аз допускам, че това е било работа на т.нар. горяни. Непосредствено след 9 септември 1944 г. у нас съществуваше такова нелегално съпротивително движение срещу комунистическата власт. На много места в страната бяха организирани нелегални въоръжени чети, които извършваха саботажи и диверсии. Младежите, участници в тези нелегални чети, бяха наречени от хората горяни.
 
 
 
Ангел АНГЕЛОВ, Габрово