Историци развенчават сензационно мита, че светите братя Кирил и Методий са частвани за първи път в Пловдив от Найден Геров на 11 май 1851 г. Нов прочит на изворни документи твърди, че това е станало в Шумен още на 13 май 1813 г.
Така в града на първото театрално представление, на първото килийно училище за девойки, на първия български симфоничен оркестър се кичат и с 207-ата годишнина от първото гражданско честване на Кирил и Методий. По този повод е имало речи и тържествени слова.
Всъщност тази „корекция“ на историята начева през 1982 г. По време на своя командировка до Ватикана известният преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян открива необикновено интересна находка. Той попада на писмо от арменския историк и етнограф Минас Бъжъшкян, който свидетелства как през 1813 г. по време на свое посещение в Шумен е бил поканен на вечеринка с театрално представление, където е бил честван Денят на светите братя Кирил и Методий. Бъжъшкян твърди, че на тържеството го е завел неговият домакин местният „чорбаджия Стовян“, който го е информирал, че вечеринката е посветена на създателите на българските букви.
От писмото се разбира, че театралното представление „в Шумла“ се е играело на гръцки език, което било „ужасно обидно“. Нещо повече, самият Стовян обяснил на своя гост, че „никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали“.
Това свое „свидетелство“ Агоп Орманджиян публикува през 1984 г. в съставените от самия него „Арменски пътеписи за Балканите от XVII- XIX век“.
Не е известно защо тази „находка“ на известния учен остава толкова време „под ембарго“. Едва през 2011 г. „забравеният случай“ е притоплен.
Така историческите сведения сочат, че не Пловдив, а Шумен е градът, където за пръв път се отбелязва празникът – заключават медии, като известяват, че предстои провеждането на кръгла маса, на която историци ще обсъждат трябва ли бележките на Бъжъшкян да доведат до промяна в учебния материал по история и енциклопедиите.
На ход идва академичната артилерия. През 2012 г., „водени от патриотизъм и стремеж за истинност в българската история“, местни историци и общественици от Шумен привличат на своя страна изтъкнати учени. На 17 май в града е организирана националната конференция „Пътуване към България“, чиято секция „Гражданското честване на светите братя Кирил и Методий“ е „поверена“ на акад. Константин Косев. Авторитетният академик и проф. Илия Тодев установяват, че „съществуват безспорно доказани сведения за гражданско честване на Кирил и Методий на 13 май 1813 г. в Шумен“. При това не се оспорва честването в Пловдив от 1856 г., което е друг вид празничност – училищна.
Иска се фактът за първото гражданско честване на Деня на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен да намери място в учебниците по история, без да се игнорира училищното честване в Пловдив през 1856 г.
За да бъде подсилена „достоверността“ на писмото, то е изпратено за нов превод до Арменската академия на науките. Оттам се връща в нова редакция с почти същото съдържание, към което се уточнява, че „съдейки по формата, стила и правописа, може да се твърди, че то е писано в началото на XIX век“.
Каква е все пак хронологията? Според научната историография най-ранните данни за честването на 11 май като Ден на славянските равноапостоли са от XII век. Отначало се честват датите на тяхната смърт – 14 февруари и 6 април. Докато след XII век се утвърждава общото честване на двамата братя на 11 май.
Тази традиция, с идването на османските завоеватели, е прекъсната почти до средата на XIX век. Едва на 1 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира първият празник на светите братя. За него съобщава в своята „Христоматия славенскаго язъка“ Неофит Рилски.
През 1856 г. пак в Пловдив Йоаким Груев предлага денят 11 май да се празнува „по сичката България“.
През 1857 г. в църквата „Свети Стефан“ в Цариград по време на служба за св. Иван Рилски е почетено делото на св. св. Кирил и Методий.
В 1858 г. отново в Пловдив в църквата „Света Богородица“ с тържествена служба пак се честват светите братя. Същата година денят 11 май е отбелязан в Стара Загора, за което донася в дописка от 7 юни „Цариградски вестник“, където се съобщава, че Кирил и Методий са приети за покровители „на всичките наши малки и големи училища“.
През 1860 г. празникът е честван в Скопие, а от 1862 г. – във Варна.
След 1863 г. 11 май се установява като официален църковен празник на светите равноапостоли в Българско. Тогава той се чества по инициатива на Сава Филаретов и в София.
До 1878 г. вече има над 20 чествания в Пловдив, Кюстендил, София, Ловеч, Кукуш, Видин, Силистра, Враца, а също така в Букурещ, Болград, Браила, Белград, Солун, Одрин и др.
С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. Денят на славянските просветители се празнува от държавата и от църквата на 24 май.
След 1969 г. се отбелязва като църковен празник на 11 май и като светски на 24 май.
От 1990 г. на 11 май се чества като църковен празник, а на 24 май като Ден на славянската писменост и българската просвета и култура.
Според проф. д-р Димо Чешмеджиев от катедра „Етимология и философия“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ обаче писмото, с което се обосновават „доказателствата“ за първото гражданско честване на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен, е „фалшификат“. В него има много „странни несъответствия“. Едно от тях е датата, с която е датирано самото писмо – 22 март, а не 22 май, както сочат самите изследователи. Ако тази дата е вярна, за какво честване може да става реч почти два месеца преди 11 май, когато е официалният църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий? А и за какво „българско честване“ може да се говори, когато то е ставало на гръцки език?
Все още няма коментари