Само един военен мит не е рухнал,
но това не е мит, а по-скоро реална легенда за най-великия войн в историята - Александър Македонски (336-323 пр.н.е.). Той не само че не е губил война, но и никакво сражение и битка...
Прочее, в българската военна история също съществуват митове, но те не са много, и толкова прозаични - ала все пак съществуват.
През късното Средновековие, когато българските земи и Балканите се завладяват от османските нашественици, сред християнското население и самите защитници се шири митът, че след битката при Косово поле, през юни 1389 г. - когато още на бойното поле, синът на убития султан Мурад I поема властта - няма сила, която може вече да устои на османлиите и особено на техния нов султан, наречен Баязид I Илдъръм (Светкавицата). През 1393 г. той превзема Търново, разгромява кръстоносците при Никопол и окончателно сломява българската съпротива, превземайки Видинското царство през 1396 г.
На 28 юли 1402 г. обаче, край гр. Ангора (дн. Анкара), е смазан от монголите начело с Тимур (Тамерлан). Баязид пада в плен, затворен е в клетка и е разнасян по земите на победителя за показ и назидание, където след една година умира.
Първи ли употребихме аероплана за военни цели?
Най-известният мит обаче, за който повечето от българите дори не подозират, че се отнася именно за митология, е следният:
Поради ред причини, най-вече от чисто пропаганден характер, широката общественост знаеше и е убедена, че по времето на Балканската война 1912 - 1913 г., нашата българска армия за първи път в световната история употребява самолета като бойно средство. Ще ни се наложи обаче да се изненадаме, като (може би) се разочароваме, но и се замислим...
Впрочем, няма нищо лошо да сме патриоти и се гордеем, че сме българи, уважаеми читатели, но все пак: нека се придържаме към фактите и историческата действителност, която понякога е твърде “своенравна”!
Да разгледаме хронологията на събитията:
На 13 август 1912 г. за първи път в българското небе се издига самолет “Блерио - ХХI”, доставен от Франция и пилотиран от поручик Симеон Петров. Ценността на тази нова придобивка е доказана и след месец на проведените през септември с.г. Шуменски военни маневри. По време на това учение нашата армия отработва най-сериозната задача, стояща пред нея - превземането на силно укрепената Одринска крепост. На 5 октомври 1912 г. започват военните действия срещу Турция. Българското командване, за периода на цялата война, доставя общо 29 аероплана. Поканени са летци и доброволци от други страни. След 11 дни, на 16 октомври 1912 г., пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев извършват първия боен полет в българската военна история и авиация. Със самолет “Албатрос” те правят разузнаване над Одринската крепост. Войната обаче изисква от летците не само да наблюдават, но и да вземат директно участие в нея. На 17 ноември 1912 г. италианският доброволец Джовани Сабели и наблюдателят Васил Златаров хвърлят две бомби над Одрин и това е първата стратегическа бомбардировка!
Една година преди това, на 29 септември 1911 г., Италия обявява война на Турция, която италианските историци наричат “Либийска”, но тя е по-известна у нас като “Триполитанската война”. В нея Рим си поставя за цел да отнеме от Османската империя последните й владения в Северна Африка - Триполитания и Киренайка (части от дн. Либия). Италианският експедиционен корпус разполага с 12 аероплана, 3 дирижабъла и няколко въздушни балона.
На 23 октомври 1911 г. са извършени първите в историята бойни полети със самолет. На разузнавателна мисия се отправя капитан Карло-Мария Пиаца, а след няколко минути своя аероплан издига и капитан Рикардо Моидзо. На 1 ноември 1911 г. е извършена и първата бомбардировка. Тя е дело на лейтенант Джулио Гавота, който хвърля четири ръчни гранати над противниковите позиции в пустинята...
Това са фактите
Твърденията обаче, че българската армия за първи път в световната история използва авиацията като бойно и стратегическо средство, не трябва да се подценяват и отхвърлят с лека ръка! Тази военна операция е предварително планирана, отработена и подготвена..., а и трябва да признаем, драги читатели, че не е все едно да се лети над бедуински станове в пустинята и над силно укрепена крепост, каквато е Одрин със своята значителна огнева мощ - включително и зенитни (противобалонни) оръдия.
Ангел Г. ПЕЛТЕКОВ
Каква всъщност е истината?
♦ Ханибал преминава почти през цяла Западна Европа, кръстосва Апенините - в самото сърце на Рим - печели редица важни сражения, но е разбит в Африка, при Зама (202 г. пр.н.е.), от римския проконсул Публий Корнелий Сципион - наречен “Африкански” в чест на тази победа.
♦ Устремът на хуните и Атила е спрян при Каталаунските полета (Северна Галия, дн. Франция) през 451 г. от т. нар. “последен римлянин” Флавий Аций.
♦ Наполеон си намира “майстора” първо в Русия от стария руски пълководец Михаил Кутузов (1747-1813). Впоследствие губи и т.нар. “Битка на народите” край Лайпциг през 1813 г., а след две години окончателно е сразен при Ватерло.
♦ В края на 1941 г. германската армия достига на 42 км от Москва, но сензационно е отблъсната, а след Сталинград - съветските войски правят поредната “европейска екскурзия” до Берлин с “туроператор” маршал Георгий Константинович Жуков (1896-1974).
Все още няма коментари