На 20 октомври 1838 г. в Панагюрище е роден Марин Дринов - създател и първи председател на Българското книжовно дружество (БАН). Повечето начетени българи знаят, че проф. Марин Дринов е виден историк и юрист с принос в европейската наука, филолог и държавник. Учил в Русия и завършил Московския университет, той е автор на изключителни исторически трудове и създава правилата за първия официален български правопис. Оглавявал е народното просвещение през 1878-1879 г., един от авторите е на Търновската конституция, по негово предложение София става столица на България, неин вицегубернатор е през 1877-1878 г. Работи над първия устав на БНБ, превръща Народната библиотека в държавна институция. Смятан за най-образования българин по онова време, Марин Дринов е сред водещите строители на съвременна България. Малцина са обаче тези, които знаят нещо за неговия живот след 1881 г., когато той напуска страната заради недостойните партийни боричкания и мръсните политически интриги и става професор в Харковския университет.

В енциклопедиите ще видите още, че Марин Дринов е член-основател (1877) и председател на Историко-филологическото дружество при Харковския университет (1890-1897), член е на  Руската академия на науките, на  Полската, Чешката и Сръбската академия на науките. Умира от туберкулоза в Харков през 1906 г. И толкоз, пише изследователката Велиана Христова. 

Всъщност никой нямаше да знае много от подробностите от неговия живот, както и това, че Марин Дринов поставя началото на огромен род, а потомците му - хора на различна възраст и с различни съдби, живеят в различни краища на три днешни държави: Русия, Украйна и България, ако не беше един сърцат човек, правнук на Марин Дринов, заел се да напише книга за своя знаменит прадядо. Издирвал с години архивни документи, исторически трудове, ръкописи, книги, снимки, роднини и спомени - понякога неочаквани дори за самия него.

Владимир Сафронов-Дринов е лекар уролог, жител на руския град  Воронеж. Автор е на книгата "Марин Дринов - семейна летопис".
Трудът наистина е летопис, но не само за семейството, а и за живота и делото на Марин Дринов, на българската история отпреди Освобождението и след това, на паметта за неговия прадядо днес - в Харков, в Панагюрище, в София, в БАН. Владимир е бил е в страната ни за първи път през 2008 г. - за честванията на 170-ия юбилей от рождението на Марин Дринов. В книгата си той описва впечатленията си и от това пътуване, както и срещите си в София със свои роднини от рода Дринови - Катя Дринова и Тодор Кагов.

"Не съм писател, но исках с тази книга да разкажа на целия ни Дриновски род за нашите корени, а се надявам от нея да научат непознати неща, да видят Марин Дринов през погледа и на семейството му, и хората в България, която много искам да се развива, да стане водеща европейска страна. Моят прадядо е направил толкова много за България, той я е обичал до сетния си дъх, до мозъка на костите си, както казваме в Русия. Трябва да помним корените си, защото иначе няма развитие", казва Владимир. 

През 1881 г. Марин Дринов се сгодява с Маргарита Вилямс (Уилямс) - обрусяла англичанка, която през целия си живот помага в научната му дейност, превежда трудовете му на западни езици. Двамата имат три деца - Александър, Степан и Мария. Стьопа се удавя в езеро край Харков, когато е на 12 години. Мария била женена за  военен от армията на Деникин и дълго време всички мислели, че е разстреляна с мъжа й по време на революцията. Оказва се обаче, че е живяла в Киев и умира от глад през 1932 г., защото не работела, била болнава, пък и интелигентските й занимания с пиано и светски приеми в онези времена не се котират. Оставя две деца - на 16 и 14 години. Нейна внучка и сега живее в Киев.

Големият син - Александър Маринович Дринов, завършва Харковския университет и става адвокат. Влюбва се в младата прислужница Харитина, но след смъртта на Марин Дринов майка му Маргарита не дава и дума да се издума за сватба с момиче от неблагороден произход. Александър обаче впряга конете и пришпорва към селото на девойката, където се венчава с нея. Маргарита Уилямс не ги пуска да припарят дори до къщата в Харков, те заминават за Киев, но след революцията като хора от буржоазията ги изселват в селото на Харитина. Александър Маринович умира през 1953 г. Двамата имат четири деца, три момичета и Александър - бащата на автора на книгата Владимир Дринов. По време на Втората световна война Александър Александрович е картечар на фронта, за подвизите си е награден с много ордени и медали. Пише мемоари, които синът Владимир "наследява".

Освен това Владимир има сестра - Людмила, за чието съществуване знае, но никога преди да започне да издирва родата си, не се виждат. Людмила Александровна е театрален режисьор, поетеса, член на Съюза на писателите на Русия и на Руския съюз на журналистите, до момента има издадени осем сборника със стихове, по някои от тях са написани песни. Синът на Людмила - Андрей, е инженер-геолог, а внучката Анастасия върви по стъпките на своя прапрадядо, завършвайки право.