Посрещнахме Нова година на кораба, Раул Кастро ни покани във вилата си

За много хора морската професия е непозната. За тях тя е свързана само с романтични преживявания. Били са ми задавани доста наивни и нелогични въпроси, от които съм разбирал, че дадената личност не е наясно с „моряклъка”, както ние го наричаме. Има и такива, които са чели книгите на Джек Лондон и „моряклъкът” е това, което той описва. Други се отнасят с пренебрежение към моряците, изхождайки от това, което са чели.

Завършил съм Висшето военноморско училище във Варна. Програмата е достатъчно сложна и дава изключителни знания не само по основните предмети като астрономия и навигация, но и за хидро- и метеорология. За капитан се държат 11 изпита пред държавна комисия и се издава удостоверение с указ за правоспособност като капитан на неограничен тонаж кораби. Така беше по мое време. Капитанът е солидно подготвен и в това отношение бяхме известни по света.

По случай посрещането на новата година реших да опиша един от моите рейсове с моторен кораб „Васил Друмев”. Натоварихме за Куба и времето беше поносимо при преминаването както през Черно, така и през Мраморно, Бяло и Средиземно море. Спряхме в Гибралтар за зареждане с гориво и продукти. След като се показахме в Атлантическия океан  на 29 декември, разбрахме, че ще трябва да се подготвим за люта битка с него. Прогнозата, която радистът беше взел, се оказа още по-тежка. Подготовката за посрещането на новата година въпреки всичко вървеше. Домакинска команда геройски преодоляваше трудностите от вълнението. Естествено, времето не ни разрешаваше да сядаме около масите. Океанът се беше разярил. През нощта на 30-и два варела с масло, които бяха вързани до хамбарите, се бяха освободили и започнаха да се удрят със своите 330 кг по борда и  хамбара. Трябваше да бъдат опитомени и здраво вързани. На 31-ви палубна команда укрепваше в един от хамбарите товара и усилваше въжетата, които крепяха палубния товар, състоящ се от селскостопански машини.

Така неусетно в битка с океана дойде времето за посрещане на новата година. Екипажът, с изключение на тези, които са на вахта в машината, се събра на мостика. Домакинската команда донесе тавата с "палачинките" (пържолите), чаши, бутилки с вино, хляб и прибори. Третият помощник следеше на хронометър кога ще стане време да поздравя екипажа с новата година. Тази минута настъпи и след поздравлението от моя страна на момчетата започна честитенето между тях. Всички, балансирайки и укрепили се някъде по мостика, се чукаха и пожелаваха здраве и щастливо плаване. Така посрещането мина при нестандартна обстановка, но с веселба, причинена от вълнението, което те правеше факир - да можеш да държиш чашата с вино и едновременно да режеш пържолата. Първия ден от новата година не мина без грижа за товара и неговото преглеждане, преподвързване и естествено, носенето на вахта. Така дни наред до Куба продължихме да се грижим както за кораба, така и за товара. След като пристигнахме и започна разтоварването, направихме повторение на посрещането на новата година. На втория ден бяхме поканени от Раул Кастро в неговата вила и бяхме поздравени от него с новата година.

Уважаеми приятели, това е нашият моряшки живот. Имало е и дни, в които океанът е тих, ласкав и приятен, а на това време му казваме, че „мравките на брега вода пият”. Работа и скука. Добре че още в началото се завързват битки на шах, табла и карти, които внасят разнообразие, смях и веселба.
 
Капитан далечно плаване Христо Джуров