За да се масовизират походите из нашите планини и да се популяризира изкачването на върховете първенци Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Персенк и Богдан, Бюрото на Централния съвет на Българския туристически съвет въведе на 14 април 1958 г. значката „Покорител на планинските първенци”. За възрастните туристи значката имаше само една степен и можеше да се получи само от този, който изкачи всичките 7 първенеца. За учениците значката имаше три степени: бронзова за изкачване на два от седемте първенеца; сребърна - за изкачване на четири първенеца, и златна - за изкачване на всичките седем върха. Беше изработена специална карта, в която след изкачване на върха се слагаше в най-близката едноименна хижа специалният печат на върха.
През 1960 г. в град Никопол бях председател на Туристическото дружество „Дунав”. Изградихме група от 20 ученици от прогимназията, която да се заеме с покоряване на върховете. Закупихме пет туристически палатки и през юли 1960 г. тръгнахме да изкачим връх Ботев в Стара планина. Носехме си продукти и голяма тенджера да си приготвяме супа и чай от планински билки. За изходен пункт за изкачването избрахме хижа „Узана” в Габровския Балкан. Вечерта си построихме палатките на поляната край хижата. Рано сутринта тръгнахме за хижа „Мазалат”. И още в първия ден нарушихме едно основно туристическо правило „Мома се люби до зори, а планина се минава до обед”. По пътя навлязохме в сечище, в което имаше изобилие от узрели горски ягоди. Пуснах учениците да си берат ягоди, но загубихме много време. Следобед в местността Бухала ни окъпа студен дъжд. Пристигнахме на хижа „Мазалат” мокри и измръзнали. Хижарят ни приюти да се сушим край бумтящата печка и ни гости с горещ чай от планински билки. В следващите 2-3 дни успяхме да изкачим връх Ботев и да сложим в книжките си първия печат за покорител на планински първенец.
В следващите летни ваканции покорихме и останалите върхове. Много от учениците получиха златни значки, а останалите - сребърни и бронзови.
Ангел Ангелов, Габрово
Все още няма коментари