На пленум през 1948 г., вследствие на разрива между Всесъюзната комунистическа партия и Югославската комунистическа партия, и изключването на последната от Коминформбюро, от страх българското партийно ръководство, приема резолюция, в която се гарантира, че българския народ ще се възпитава в „непоколебима вярност“ към Съветския съюз. В тази връзка се подчертава, че в България е допуснато подценяване на Сталиновата теза за „неизбежността от изостряне на класовата борба в преходния период от капитализма към социализма“ и се изразява готовност БРП (к) да предприеме мерки за повишаване на своята „революционна бдителност“ и да прочисти своите организации от „чужди и вражески елементи“.
От лятото на 1948 г. в България започват чистки в централния и местен партиен и държавен апарат, които постепенно вземат масови размери и придобиват репресивен характер. Що се отнася до съдбата на българските опозиционни политически формации, то със смъртната присъда на Никола Петков, забраната на неговия Земеделски съюз и спирането на опозиционните вестници през 1947 г, съветите на Сталин за „разобличаване и разгромяване“ на опозицията в България са изпълнени.
На 6 ноември 1948 започва процесът срещу седем депутати от ВНС, сред които Коста Лулчев, Петко Търпанов, Крум Славов, д-р Петър Дертлиев и др. Те са обвинени в „разпространяване на клеветнически и неверни твърдения с цел да се създаде недоверие към властта", „лъжливи сведения за Съветския съюз", „саботажническа политика по отношение образуването на ТКЗС, изпълнението на двугодишния стопански план и бригадирското движение"... Обвиняват ги и в опит за възстановяване на разтурения БЗНС-Никола Петков и че приемат неговите членове в своята организация. С присъдата над Коста Лулчев (15 години строг тъмничен затвор) и над неговите съратници от парламентарната група на БРСДП се ликвидира окончателно парламентарната опозиция в България. Това е едно от делата с показен и предупредителен характер. Това е и краят на многопартийната парламентарна система, което гарантира единомислието в Народното събрание.
Изп. източници:
"Българите в световните хроники 1944-1948 г.", Стоян Райчевски
"Сталинизмът в политическия живот на България", проф. и.д.н. Любомир Огнянов
Все още няма коментари