Пияни казаци освободили Филибе

Около героичните истории за Освобождението на България от робството на турците има и малко известни куриози. Почти не се знае например, че Белия генерал – Скобелев, сам е плащал лечението и мундирите на войниците си, а Филибе, днешният Пловдив, е добил свободата си благодарение на пияни казаци. За силно развеселените драгуни на капитан Бураго, които изяли пилафите на Сюлейман паша, потвърждава в изследванията си и доскорошният директор на НИМ проф. Божидар Димитров.

Когато разглежда периода 1877-1878 г., ученият разказва, че не героизмът на руските воини, а българската ракия помогнала за освобождението на Пловдив.

След като нанасят удар на турците в София, ген. Гурко и войската му тръгва към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Русите се придвижват бавно, като се снабдяват с храна, минавайки през богатите български села. Близо до Пловдив генералът среща 53-ма драгуни, водени от капитан Бураго. Отдалече Гурко забелязва, че са неестествено весели и шумни.

Пияни са, след като са се почерпили с ракия и вино при хората от освободените села. Гурко им се разкрещява, идва и капитан Бураго, който е в същото състояние - пиян. Генералът гневно пита как в това състояние може да се разчита на тях. Бураго обаче се обижда и заявява, че нищо не може да попречи на него и хората му да изпълнят която и да е генералска заповед.

"Ами тогава превземете Пловдив!", казва им иронично Гурко. Капитанът обаче приема задачата сериозно. И дори без да разбере генералът, с пияните си драгуни влизат в града. Разделени са на двойки и тройки, вървят по улиците. Турците са ужасени от гюрултията, понеже не могат да установят броя на драгуните. И панически хукват към Родопите.

В това време Сюлейман е наредил трапеза на гарата в Пловдив, където е поканил консулите и чуждестранните журналисти да ги черпи и да им говори за плановете си. Адютантите му докладват какво става в града и той изоставя трапезата, като се качва на влака и заминава за Одрин.

Драгуните идват, изяждат му пилафите и пият още, но вече не ракия, а изискани френски коняци, които Сюлейман е приготвил за почерпката на гостите си. Докладват на Гурко, който все още не е разбрал, че Пловдив е превзет.

От своя страна генералът разпорежда да се закупи от българите голямо количество ракия и вино за нуждите на армията.
Други източници пък са още по-категорични в своята оценка за този период и публикуват статия със заглавие „Българската ракия решила изхода на Руско-турската война!”. В нея е написано следното: „От първи до 12-и клас учебниците ни описват обстойно събитията от Руско-турската война (1877-1878). Малко хора знаят, че едни от най-славните победи на руската армия всъщност са постигнати благодарение на нашенската ракия! Как руснаците са превзели Пловдив? Два месеца преди подписването на мирния договор и Освобождението на България Пловдив все още се намирал под турско владичество. Страховитият Сюлейман паша и 25-хилядната му армия държали града в железен обръч. Войската се намирала на гарата. По обяд пашата седнал да яде. Но изведнъж запъхтени адютанти дотичали при него и му съобщили, че многобройна руска армия нахлула в града. Паника обхванала турците и те побързали да избягат от Пловдив. Всъщност това изобщо не била войска, а малка дружинка пияни руски войници. Преди да стигнат до бъдещата столица на Източна Румелия, солдатите освободили няколко селца в района. Зарадвани, местните българи посрещнали братушките възторжено и богато ги нагостили и напоили с ракия. Според историята след среднощен запой на другия ден по обяд шепата неизтрезнели руснаци решили да превземат Пловдив. В пристъп на алкохолно въодушевление и с бойни викове прекосили Марица и влезли в града. Турците толкова се стъписали от гюрултията, че решили, че това е многохилядна армия!

Други историци се противопоставят обаче на проф. Божидар Димитров около тезите му за генерал Скобелев. В една своя статия той го нарича „палач на своите войници” и го критикува за това, че бил предложил Кавказката казашка бригада начело с него да се прехвърли чрез плуване с конете през Дунав. Вследствие на експеримента се удавили 31 казаци. Това наистина е факт, но идеята за форсиране на Дунав с коне не е на Скобелев, а на друг гениален руски пълководец, генералисимус Александър Суворов. И тя е приложена успешно от него на 17 юни 1773 г. при превземането на Тутракан.

В друг материал неизвестен автор, позовавайки се на книгата на Божидар Димитров „Истинската история на Освобождението 1860-1878″, пише за Скобелев, че бил „шут, клоун, касапин” и му лепи какви ли не още обидни епитети.

Защитниците на Скобелев категорично отричат той да е презирал живота на своите войници и че пет пари не давал за него! Напротив, фактите сочат, че той е споделял с нисшите чинове всички трудности на походния живот и смъртоносните рискове през войната. Без подкрепа отбива пет яростни турски атаки, но е принуден да отстъпи, като изнася от полесражението всички ранени и лично заплаща транспортирането им от Плевен до Одеса. За своя сметка той облича и обмундирова воините си и води винаги лично воините си в атака.