В навечерието на Балканската война (1912-1913) за действия в Родопа планина българското командване формира на базата на 2-ра пехотна Тракийска дивизия Родопския отряд. В състава му се намира 21-ви пехотен Средногорски полк, командван от полк. Владимир Серафимов. Задачата му е да прикрие пътя до Пловдив и да прекъсне железопътната линия от Цариград до Солун. Изпълнява успешно задачата си. Предприема настъпление срещу османските войски, които застрашават Пловдив. Освобождават Девин и ликвидират противника. Разгромяват врага в района на Пашмакли (Смолян). От Чепеларе полкът настъпва на юг, разбива противника на връх Карамажджа (Мургавец), освобождава Пашмакли, Райково и Устово.
Устремът, с който смелите Средногорци връхлитат врага, е толкова голям, че османците панически отстъпват по целия фронт, въпреки осемкратното си числово превъзходство. Българското командване разбира за числовото превъзходство на врага и заповядва отстъпление. Но полк. Владимир Серафимов не се подчинява с думите: „До един ще измрем, но няма да отстъпим. Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещнаха като освободители, да бъдат унищожени от турците.“
И докато всички войски се оттеглят на север, Средногорските юнаци тръгват на юг към врага. Воинската им чест и дългът към Отечеството не им позволяват да напуснат бойното поле заради малобройност. Предпочитайки геройската смърт пред отстъплението на 21.10.1913 г. (3 ноември по нов стил). Средногорският полк връхлита срещу вековния поробител. Атаката на българите е изненадваща и неотразима, така помитат левия фланг на противника. Полковият оркестър, начело с капелмайстора подпоручик Георги Атанасов, подема „Шуми Марица“. Начело с командира си 21-ви Средногорски полк се хвърля в решителна атака. В боя се включват и доброволци от съседните села, разбирайки, че става въпрос за живота и смъртта на собствените им семейства. Мощното „Ура“ по целия фронт, по фланговете и откъм тила, хвърлят в паника османската войска. Само за 8 часа, един единствен български полк разгромява цял турски корпус. Българските лъвове, едва 5 000 на брой, предизвикват паническото бягство на 40 000 османци.
В чест на своя освободител полк. Владимир Серафимов село Аламидере (15 км югоизточно от днешен Смолян) е преименовано на Полковник Серафимово. Обилно напоената с българска кръв кота 1311 получава името на героичния Средногорски полк – връх Средногорец. Родопчани започват да събират средства за изграждането на паметник на полка. И така, на 31 юли 1932 г. е направена първата копка в присъствието на полк. Серафимов и ветерани Средногорци. Открит е през 1939 г. с молебен, извършен от смолянски свещеници, а реч пред строени млади войници – мохамедани държи смолянският мюфтия Хаджисалехов, чиито думи са: „Връх Средногорец е родопската Шипка.“
Все още няма коментари