На 10 юни 1926 г. Обществото на народите (ОН) взема решение за отпускане на бежански заем на България. Този външен кредит се взема от правителството на Царство България, за да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен няколко месеца по-късно – на 22 декември 1926 г., след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите. Отпускането на заема е резултат на сложна международна политическа комбинация и е успех на британско-американската политика. В годините след Първата световна война Франция се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.