Няма да забравя вечерите край лагерния бригадирски огън  

За студентските бригади по време на соца се носят легенди и е говорено много. Но наред с тях имаше и средношколски, които бяха неизменна част от учебното време през есента и продължаваха по две седмици. За разлика от студентите, учениците обикновено работеха в близост до родните си места, нощуваха в домовете си, а на полето обикновено ги извозваха с автобуси. Имаше, разбира се, и някои изключения и понякога бригадите бяха на по-отдалечени места.

Никога няма да забравя безкрайното Софийско поле, пълно с праз, моркови и картофи. Една есен бригадата на моето училище беше в Карабунар за гроздобера. Бяхме настанени в бараки в сравнително добри условия, храната беше великолепна. По цял ден прекарвахме на полето в безкрайните лозови  масиви. Обяда ни го караха там и се хранехме в специално изградена столова, която се използваше и за сортиране на гроздето, което се отправяше за вътрешния пазар. Останалата част отиваше във винпромите. Още помня гроздовия аромат, лепкавия сок по ръцете. Есента беше топла и по цял ден на слънцето хванахме тен, сякаш сме изкарали второ море.

Незабравими бяха вечерите край лагерния огън и забавите около него. Имахме уредба, по която звучеше музика, която харесвахме не само ние, но и нашите учители. Случи се  така, че бяха ни изпратили с младите преподаватели в училището и мисля, че те се забавляваха и купонясваха заедно с нас. Един светъл спомен от ранната ми младост, който ще помня с радост винаги.
 
Тихомир Стоев, София