Народната република се грижеше за своите деца  

Пак дойде 15 септември и си спомняме за нашето детство, което мина при социализма. В първия учебен ден децата слагаха пионерските си връзки и се отправяха с букети към школото. Образованието беше добро, а учениците изпитваха уважение и респект към учителите. Защото тогава имаше ценностна система, а моралът бе на висота.

Държавата се грижеше за подрастващите, за това винаги да бъдат здрави, нахранени, облечени, под медицински грижи.

Както и за спокойствието на техните родители. Всички деца ходеха на ясли и детски градини безплатно. Техните майки имаха пълно доверие на педагозите и им поверяваха децата си, за да могат те пък да ходят на работа и да са примерни социалистически труженички. 

Контролът в яслите, детските градини и училищата бе строг - педагогически, родителски, обществен, партиен…

Преподавателите бяха отговорни и квалифицирани и работеха съвестно, а децата им отговаряха с усърдие и уважение. Учебниците бяха безплатни, в страната нямаше неграмотност.

Вниманието на учениците в свободното им време бе ангажирано в кръжоци, в ТНТМ, както и в активни спортни занимания. Така се откриваха таланти и се създаваха шампиони, които после прославяха страната ни.

Детските лагери в Народната република станаха факт след създаването на организация “Чавдарче” и Димитровската пионерска организация “Септемврийче”. Идеята беше да не стоят децата в градовете и да бездействат по улиците, да се закаляват, да плуват, да дишат чист въздух, да възпитават в себе си колективен дух, да опознават родината. След пионерския лагер пък те заедно със семействата си заминаваха на море или планина. Стойността на 15-дневен детски лагер бе символична – около 15-16 лева. Останалото го поемаше държавата. Така всяко семейство можеше да си позволи да прати детето си там.

Сега, при демокрацията, в образованието цари пълен хаос, учениците нямат никакви знания, учителската професия девалвира... А по паркове и градинки честа гледка е тийнейджъри да се шляят безцелно, да пият бира и да пушат марихуана. Работата е изтървана отвсякъде.