Мозъкът на най-големия влаков обир осъден на 30 години затвор

През 1963 г. във Великобритания е извършен най-големият влаков обир в историята, при който изчезват 2,6 млн. паунда.
На 7 август през 1963 г. пощенски влак пътува по линията Глазгоу-Лондон и за първи път прекарва голяма сума. Причината е, че банките почивали няколко дни и парите се събрали в повече. Влакът кротко си пътува до Ледбърн, Бъкингамшър, но светофарите светват в червено и машинистът дърпа спирачката. Впоследствие става ясно, че сигналът е фалшифициран, тъй като светлината мигала в зелено, но била закрита с ръкавица, а червената светела благодарение на обикновена батерия от 6 волта.

Когато машинистите се опитват да докладват по телефона, установяват, че кабелите са прерязани. Нападателите имали намерение да се отърват от двамата машинисти, но се оказва, че въпреки добрата си подготовка никой от тях не може да се справи с управлението на дизеловия локомотив. Затова решават да задържат единия водач – Джак Милс, а другия изхвърлят навън.

Вагонът с парите е отделен от останалите и преместен километър по-надолу, където до един мост чака лендроувърът на бандитите, за да превози плячката. Бандата е под водачеството на Брус Рейнълдс, а сред членовете ѝ са Рони Бигс, Чарли Уилсън, Джими Хъси, Рой Джеймс, Джон Уетър, Брайън Фийлд, Джими Уайт, Томи Уисби, Гордън Гууди – лондонски фризьор и крадец,  и бившият боксьор Роналд Бъстър Едуардс. Всички са били облечени във военни униформи и имитират, че са част от излязло на учение военно подразделение. Те разтоварват чувалчетата с парите под прикритието на моста и ги пренасят в чакащия автомобил. Цялата операция трае 40 минути.

По време на нападението никой от тях не използва оръжие и единственият акт на насилие е, когато машинистът Джак Милс е зашеметен със силен удар по главата, от който получава трайна травма. Бандата се сдобива с 2 631 784 паунда в употребявани дребни банкноти от 1, 5 и 10 паунда.

Пет дни след дръзкото нападение полицията получава анонимна информация и отива във фермата Ледърслейд край Оукли, Бъкингамшър, където са се укрили бандитите със заграбената плячка. Там детективите откриват пръстови отпечатъци, щедро оставени от престъпниците по всички повърхности, включително и по една игра „Монополи”, която те играли с истински пари. Използвайки това доказателство, полицията постепенно успява да залови членовете на шайката, която предвидливо се е разпръснала.

На 16 април 1964 г. арестуваните влакови обирджии са осъдени на по 30 години и хвърлени зад решетките. След 15 месеца Рони Бигс успява да избяга от затвора и се установява в Аделаида, Австралия, където започва работа като строител и за известно време води нормален живот. После обаче е предаден и принуден отново да бяга – първо в Мелбърн, а после чак в Рио де Жанейро. Там той живее съвсем свободно и открито и не може да бъде екстрадиран обратно в Англия, тъй като е станал баща на бразилско бебе.

Чарли Уилсън също бяга от затвора през 1964 г. и се скрива в рядко населените канадски гори край Монреал. През 1968 г. обаче той прави грешката да покани братовчед си на гости, с което дава възможност на Скотланд Ярд да го проследи и залови.

Историята на Бъстър Едуардс, който първоначално бяга в Мексико, а после се предава сам на властите, служи за сюжет на филма „Бъстър” (1988 г.) с участието на Фил Колинс. След освобождаването си от затвора Едуардс продава цветя на гара „Ватерло” и се самоубива през 1994 г.

Бригс обаче става звезда. Той живеел от парите, които получавал от интервютата, но те никога не стигали. През годините получавал предложения за многобройни договори за филми и книги, но, с едно-две изключения, те никога не му носели повече от няколко хиляди. По-късно Бигс инвестирал повечето от парите в един бар, който фалирал и повлякъл голяма част от спестяванията му със себе си. Не след дълго той отново продавал историята си на всеки, който искал да я чуе, но с годините публиката му намалявала все повече. Това се променило с нарастването на туризма. Постоянен поток от туристи прииждал в дома му и се радвал на неговата гостоприемност. Хората го снимали и му искали автограф, като това им струвало по 50 долара на калпак!

През май 2001 г. Роналд Бигс дава последно интервю в „Сън” и моли вестника да съдейства за неговото завръщане в Англия.
На 7 май 2001 г. частен самолет, превозващ на борда си Роналд Бигс, каца на военното летище „Нортоп” в Мидълсекс в Обединеното кралство. Бигс слиза в инвалидна количка. Веднага е арестуван и по-късно същия ден се явява пред лондонския съд, който постановява, че Бигс трябва да бъде изпратен обратно в затвора, където да излежи остатъка от 28-те години, оставащи от 30-годишната му присъда. Бигс и синът му Майкъл се опитват години наред да уредят освобождаването му, но без успех. През това време той претърпява серия от удари и периоди на влошено здравословно състояние. На 6 август 2009 г., малко преди 80-ия си рожден ден, Роналд Бигс е освободен от затвора. Той си отива от този свят на 84 години.