През ранната пролет на 1922 г. той изведнъж започва често да получава припадъци с кратковременна загуба на съзнание и изтръпване на дясната половина на тялото. Година по-късно тежката парализа на дясната страна вече е факт, засегнат е и говорът. Въпреки всичко обаче лекарите се надяват, че положението ще се оправи. В бюлетин за здравословното му състояние по това време се казва: Болестта, съдейки по симптомите и начините на протичане, е такава, че е възможно пълно излекуване. През май 1923 г. е транспортиран в градчето Горки край Москва.
Умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години е на практика неработоспособен и прекарва времето си в инвалидна количка.
По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в
което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП (б)", тъй като е особено властолюбив
Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия, и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.
Николай Бухарин, който по време на смъртта му се намира в Горки, в статията си „В памет на Ленин” напомня за този момент: „Когато нахълтах в стаята на Илич, заредена с лекарства, пълна с доктори – Илич си пое последен дъх. Главата му отскочи назад, лицето страшно побеля, раздаде се хрип, ръцете увиснаха – Илич вече го нямаше”.
По-късно Надежда Крупская в едно от писмата пише, че „докторите съвсем не очакваха смъртта и не вярваха, когато започна агонията”. В протокола от аутопсията на В. И. Улянов – Ленин медиците пишат, че е огледан „труп на възрастен мъж с правилно телосложение, удовлетворително хранен”.
Секретната мисия на Сталин
Слуховете, че Сталин е отровил Ленин, продължават - за това пише в една от статиите си Троцки. По време на второто боледуване на Ленин, през февруари 1923 г., Сталин съобщил, че Ленин го извикал неочаквано при себе си и поискал да му донесе отрова. Той отново губел способността да говори, смятал положението си безнадеждно, предвиждал близостта на нов удар, не вярвал на лекарите, които лесно хванал в противоречия, запазил пълна яснота на мисълта и непоносимо се измъчвал. Помня, някак си необичайно, загадъчно, не отговарящо на обстоятелствата ми се стори лицето на Сталин. Молбата, която предаде, имаше трагичен характер, а на лицето му играеше застинала полуусмивка, точно като маска. „Не може да бъде, разбира се, и дума да става за изпълнение на тази молба!” – възкликнах аз. „Аз му говорех всичко това – не без досада възрази Сталин, – но той само махаше с ръка. Мъчи се старецът. Иска да говори, да има при себе си отрова, да прибегне до нея, ако се убеди в безнадеждността на положението си”. Троцки твърди, че Сталин може и да е измислил това, че Ленин се обърнал към него за отрова – с цел да подготви алибито си. Но този епизод се потвърждава и от една от секретарките на Ленин, която през 1960 г. разказва, че Ленин действително молил Сталин за отрова.
„Когато разпитвах лекарите в Москва – пише по-нататък Троцки, – за непосредствените причини за смъртта, те неопределено разтваряха ръце.
Аутопсията, разбира се, е направена при спазването на всички формалности - за това Сталин в качеството си на генерален секретар не е било трудно да се погрижи за всичко.
По-вероятно е Ленин да не е получил от Сталин отрова - иначе той би унищожил впоследствие всички секретари и цялата прислуга на Илич, за да не останат следи. Сталин не се нуждаел особено от смъртта на безпомощния Ленин. При това той още не бил достигнал до момента, когато започнал физическото унищожаване на противниците си. Така че най-вероятната причина за смъртта на Ленин е болест.
Сред лекарите, извършили аутопсията, не е имало нито един патологоанатом
Версията за отравяне обаче и досега има немалко привърженици. Сред тях са писателят Владимир Соловьов, посветил на тази тема не малко страници. В белетристичното произведение „Операция „Мавзолей” той подкрепя отдавнашните разсъждения на Троцки със следните доводи, коментирайки, че аутопсията на тялото на вожда започнало с голямо забавяне – в 16 часа и 20 мин. Под смъртния акт не поставил подписа си личният лекар на Ленин, оправдавайки се с недобросъвестното провеждане на разследването.
Сред лекарите, извършили аутопсията, не е имало нито един патологоанатом. Белите дробове, сърцето и другите жизненоважни органи на умрелия били в отлично състояние, докато стените на стомаха били напълно разрушени. Химически анализ на съдържимото на стомаха не бил извършен. Още един лекар – Гаврил Волков, арестуван наскоро след смъртта на Ленин, в затворническия изолатор разказал на съкилийничката си Елисавета Лесото, че сутринта на 21 януари в 11 часа той донесъл на Ленин втората закуска. Ленин лежал в кревата, в стаята нямало никой друг. Виждайки Волков, Ленин се опитал да се повдигне, протегнал към Волков двете си ръце,
но силите му го напуснали, паднал на възглавницата и от ръцете му изпаднало парче хартия
Едва успял да го скрие, влязъл доктор Елистратов и за да успокои Ленин, му направил инжекция. Болният утихнал, очите му се затворили – както се оказало, завинаги. Едва към вечерта, когато Ленин бил вече мъртъв, Волков успял да прочете дадената му бележка. Много трудно прочел надрасканите от ръката на умиращия йероглифи: „Гаврилушка, отровен съм... извикай веднага Надя... кажи на Троцки... кажи на всички, на които можеш...” Според него Ленин е бил отровен със супа от гъби.
Време ли е
да бъде
погребан Ленин
Дискусията, посветена на необходимостта съветският вожд да бъде погребан, а мавзолеят - ликвидиран, започва след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и продължава до ден днешен. Както привържениците, така и противниците на изваждането на тялото му от мавзолея не са никак малко...
Темата отдавна се върти във въздуха и е крайно време да спре да бъде табу. Но това не означава непременно Ленин да бъде погребан, е позицията на председателя на президентския съвет по правата на човека Михаил Федотов. Той препоръчва по-скоро на мавзолея да бъде даден статут на музей. Бившият президент на СССР Михаил Горбачов смята, че Ленин рано или късно ще бъде погребан, но решението трябва да се вземе от обществото, без силови действия. Отношението на властите към идеята е по-скоро сдържано. Засега мероприятия по пренасянето на тялото на Ленин не се планират. Всяко решение, свързано с този въпрос, ще възпламени и раздели страната – смятат политиците. На кого пречи? Нека си лежи там – казват други. Въпросът трябва да се реши тогава, когато в страната всичко е наред, а на Русия сега не й е до това.
Все още няма коментари