През 1958 г. постъпих като учител в СОУ „П. Р. Славейков“ в Трявна. През годините, прекарани в училище, празнувахме много и различни празници, но най-любим и незабравим ми остана 24 май – Ден на св. св. Кирил и Методий, създателите на славянската писменост. Чествахме го с манифестация, за която се подготвяхме преди това. В часовете по физкултура, както и в някои допълнителни часове, отделяхме време за маршировка с песен. На 23 май учениците пристигаха в училище с букети цветя. Започвахме плетенето на венците. Окачвахме ги над вратите на класните стаи, а над черната дъска слагахме портрета на двамата солунски братя. Спускахме знамена на фасадата на главния вход на училището. Венец поставяхме и над вратата на главния вход. В специална витрина на оградата на училището нареждахме снимките на отличниците, за да могат да ги видят жителите на целия град.
Вечерта в салона на читалището се провеждаше тържествено събрание, посветено на празника, учениците изнасяха богата литературно-музикална програма. В ранната сутрин на 24 май всички ученици, учители и служители, празнично облечени, пристигаха в училище.
Развяваха се сини и червени връзки на гърдите на чавдарчетата и пионерите и червени ленти с надпис „Отличник“ на гърдите на отличниците. Класовете заемаха местата си в училищния двор. Посрещаха училищното и пионерското знаме. Извършваше се ритуалът смяна на знаменосците и асистентките. Единадесетокласниците минаваха и целуваха знамето, разделяйки се с училището, в което са прекарали 11 години. А след приветствие от страна на директора потегляхме на манифестация. Начело на колоната се носеше плакат с името на патрона на училището. След него се подреждаха училищната духова музика, портрет с ликовете на Кирил и Методий, знамето на училището, отпред беше ръководството на училището, учители и служители. Следваха класовете. Всеки клас носеше плакат с лозунг, посветен на 24 май. Първокласниците бяха с коронки с букви на главите. Другите класове носеха знаменца, факли, цветя. Имаше и класове, облечени с народни носии. Духовата музика свиреше, а учениците пееха „Върви народе възродени“. Когато наближаваха трибуната, на която бяха ръководителите на града, дейци на културата, заслужили учители и гости, учениците развяваха знамена и цветя и викаха „Ура“. Понякога манифестациите се провеждаха на градският стадион в Трявна. След шествието по пистата на стадиона участниците в манифестацията се настаняваха на трибуните. След това се представяха гимнастически композиции , подготвени от учителите по физкултура. Провеждаха се и други спортни и забавни игри. Изпълненията доставяха истинска радост и удоволствие на присъстващите. Всички си отиваха радостни и доволни от празника!
Пенчо Георгиев Пенчев, Трявна
Все още няма коментари