Малкият Христо Смирненски правел пакости и бягал от забавачницата    

Един от големите ни поети - Христо Смирненски, автор на стихотворенията „Братчетата на Гаврош“, „Жълтата гостенка“, „Цветарка“, „Уличната жена“, „Глад“, се ражда на 17 септември 1898 г. в Кукуш. Едва 14-годишен пристига в София при дядо си. Баща му Димитър Измирлиев е активен участник в революционните комитети на Гоце Делчев. Майка му Елисавета се грижела за четирите си деца и къщата.

Шестгодишният Христо бил дребничък на ръст и слаб, но жив и весел. Лесно завладявал сърцата на останалите деца и възрастните с подкупващата си усмивка и шеговитост. Закачал се с тях и хората виждали, че не могат да му се сърдят. Тичал в двора на бащинината къща с махленските палавници и им измислял прякори. Катерел се по старата слива, люлеел се и пеел. После бягал, когато направи някоя пакост. Криел се зад цветята, които посадила баба му. По-късно й помагал заедно с братята си да ги полее с вода от дълбокия кладенец.

Вечер малкият Христо разглеждал детски картинки. Нареждал карти за игра. Но най-много обичал приказките. Сред любимите, които му разказвала баба Марча, майка на баща му, били: „Тримата братя и ламята“, „Пепелаш Мара“ и „Пашам Стафидка“.

Бащата Димитър също разказвал приказки на децата си. Малкият Христо ги украсявал така, че съседките, които го слушали, се заливали от смях. Майка му нежно римувала думите от „Рибка златоперка“.

 Христо лесно запаметявал поговорките и пословиците на баба си – „Бясна коза – прясна рана“, „На теб хатър – на мен кахър“, „Карай лудо – по-лудо“, „Мързелива жена – тежка работа“. Не свършвали разказите, басните, гатанките и пословиците на баба Марча. Тя сякаш ги вадела от вълшебна торбичка. 

По-късно, щом Христо научил буквите, заедно с брат си Тома четели заедно „Царският син и просячето“, „Младият лорд Фаунтлерой“, „Оливер Туист“, детски списания и книги. Любими му били романите на Майн Рид.

Бъдещият писател не желаел да ходи на забавачница, но родителите му настоявали. Баба Марча няколко пъти водела Христо в детското заведение, но той бягал и се връщал у дома, преди старицата още да прекрачи прага на къщата. Забавачницата се намирала при черквата „Св. Атанас“ в Кукуш. В нея работели по Фрьобеловата метода. Наблягало се на рецитиране на стихове, разказване на приказки, линейно рисуване, гимнастически упражнения, маршируване. Малкият Христо не искал и да знае за новия метод на германския педагог Фридрих Фрьобел.

Постепенно свикнал. Учителката в забавачницата му била братовчедка – Невена Измирлиева. Детето растяло будно, заучавало стихотворения, песнички, диалози и приказки – „Мишки, мишлета, проклети“, „Лежи, спи, зайченце в ямата“, „Тъй гукат гълъбите“, „Гълъбче сивичко“. Научил наизуст много уроци, песнички и стихотворения, но най-често рецетирал „Пребито псе“ от Иван Вазов. Рецетирал го с чувство и нажалени очи, качен на върха на висока „трънкослива“ в градината. Вечер след забавачницата Христо събирал братовчедите си и махленските деца и давал театро.

Обичал много животните – имал бяло кученце на име Бальо. В семейството наричали малкия Христо с името на любимото му животинче. Отглеждал и два керкенеза, птици, които тогава се срещали в Кукуш и приличали на ястреби. Хищниците носели имената Кирчо и Кирана. Христо ги хранел с месо, хляб и остатъци от софрата. С часове бъдещият поет се занимавал с Бальо и керкенезите.

През една пролет на плодно дърво в градината свила гнездо пъстра птичка. Измътила своите малки. Но един ден се случила беда. Сивият котарак уловил птичката. Баба Марча подгонила котарака с мотовилката. Той се изгубил в зимника. Христо заплакал с глас. Тогава седнал на старата стълба, нарисувал сливата с гнездото на птичката и разказал върху лист хартия случката с котарака. Това бил един от първите му опити в писането.

Малкото момче забелязвало всичко около себе си, когато ходело на разходка - „гущерова дупка“, „кучелаево място“, „птичено гнездо“…
Детето помагало в сладкарницата на баща си. Чистело орехи, бадеми и лешници. Скълцвало захар за други сладки изкушения. После Димитър Измирлиев правел бадемови бонбони и баклави. След вечеря децата му бързали да загребат с лъжички останалия сироп по празните тепсии. За Великден бащата изработвал големи захарни яйца, които украсявал с цветчета. През пролетта бъдещият поет също не оставал без работа - почиствал дръжките и костилките на вишните, от които се приготвяли ароматен вишнов сироп и сладко. Или пък старателно белел портокалови корички.

Христо помагал и на баба си при отглеждането на копринени буби. Късал черничеви клони, също така нижел и тютюн. През летните горещи дни, седнал под сянката на някое дърво в градината с братовчедите си, чукал и белел ядки от кайсии и зарзали. После малчуганите ги продавали на търговците, за да спечелят някоя пара. Христо скоро загубвал интерес от работата. Покатервал се на смокинята, берял узрели плодове, похапвал и носел на останалите. Събирал дърва, ходел на реката, за да лови пъстърва, а понякога пасял овцете. 

Щом дошло време за училище, даскалите не искали да го вземат ученик, защото е малък. Уроците си подготвял с децата от махалата с малко усилия. Майка му също помагала, изпитвала го по любимите си предмети – история и география. Бащата насърчавал децата си да четат книги.

Христо нямал масичка, върху която да пише, използвал едно от стъпалата на дървеното стълбище. А после заедно с приятели отново отивал, за да помага в сладкарницата на баща си. За награда хлапетата получавали по шепа бонбони.
 
К