Според проучванията на историка Данаил Кацев-Бурски родът на Васил Левски води началото си от с. Кочмаларе, Карловско. От няколко приписки в един препис на Паисиевата история от 1973 г. Бурски установява, че един от далечните прадеди на Левски се е казвал Драгой (1600-1680). Този Драгой бил спахия. Той имал син Видул (1650-1730), а Видул – син Кръстил (1709-1741). Кръстил бил обесен в Цариград през 1741 г., понеже се събрал с „Атанаса болярина от Арбанас, та побратимили са да свалят султана“.
От своя страна Кръстил имал двама сина – Видул и Тудур (Тодор). Видул бил убит от турците през 1758 г. в Пловдив, а Тудур е преписвачът на Паисиевата история. Видул е имал син Кунчо. Този Кунчо според Данаил Кацев-Бурски е дядото на Васил Левски.
За рода на Апостола е запазен и един ръкопис от неизвестен автор. Той е писан около 1902 г., намерен е сред книжата на черквата в с. Песнопой (Пловдивски окръг) и през 1941 г. предаден на Военноисторическия музей в София. Още същата година е публикуван от Бурски. Ръкописът е съставен по сведения, събрани от Яна, сестрата на Левски, и от други стари карловци. Той потвърждава почти изцяло проучванията на Бурски. За дядото на Левски, Кунчо Видулов (1757-1830), Тудур Кръстилов пише още: „На 1812 сене чума ни изтръшка, турци ми зеа нишана и калъча, устана ми силяха; от Томина ниделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пущиа, сичкото беше за убиения Сабри бей от Филибе, дето гу уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри“. Жената на Кунчо се е казвала Виша и от нея той имал 8 деца: Видул, Виша, Елка, Куна, Руси, Тодор, Иван и Драгой.
От втората си жена, Яна Искрьова от Войнягово, Кунчо е имал само един син Въльо. Най-големият от синовете на Кунчо е прочутият Видул войвода, а Иван е бащата на Левски. Майката на Левски казвала, че Васил приличал на дядо си Кунчо и на чичо си Видул. За Видул разказват, че бил много красив човек, рус със сиви очи, носил калпак и дълъг перчем и силях, натъпкан с пищови и ножове. Войводата бил убит през1833 г. в Троянския Балкан.
Иван Кунчев произвеждал гайтани и минавал за един от най-добрите майстори в града. Поради стекли се тежки житейски обстоятелства бащата на Левски починал сравнително млад през 1851 г.
Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев, известен като Кара Иван, по занятие той бил майстор на чешми и калдъръми. Имал е четирима синове: Генчо, Васил, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария. Гина е майката на Левски. Когато съобщили на майката на Левски за обесването на сина ѝ, тя извикала: „Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре“. Гина Кунчева умира на 27 януари 1878 г. в първите дни на свободата.
От братята на Гина най-големият е Генчо, който отваря известния в Карлово Караиванов хан. Негов син е сподвижникът на Левски и негов пръв братовчед Васил Караиванов.
Хаджи Василий Караиванов е вторият по възраст вуйчо на Левски . През 1852 г. при него постъпва като послушник бъдещият революционер.
Когато се омъжва, Гина Караиванова била само на 14-15 години, а бащата на Левски бил 26-годишен. Те имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. Марийка умира още като малка. От сестрите и братята на Левски поколение е оставила само сестра му Яна.