Лелята на Митко Палаузов гостува в пионерския ни лагер

По времето, когато бях учител, имаше пионерски лагери за деца. Срещу минимално заплащане те прекарваха в тях 20 щастливи дни. Освен укрепване на здравето, децата придобиваха редица ценни добродетели като ред, дисциплина, другарство. Бившият Габровски окръг поддържаше 5 планински лагера. В повечето от тях съм участвал като ръководител.

Най-трайни впечатления и незабравими спомени имам от лагер „Здравец" в Батошевския манастир през далечната 1966 г. Бях изпратен за началник-лагер на една от смените. Ръководехме 100 деца, повечето от Трявна и от Севлиевски район. Разпределихме ги в три отряда. Денят започваше с ведрина. На близката поляна правехме плаж. Всеки ден провеждахме излети в района. След обяд имаше спортни игри. Няколко от вечерите бяха придружени с лагерен огън. Около него отрядите изнасяха своите програми. Пееха песни, декламираха стихове от Вазов, Ботев, Вапцаров, Смирненски. Често посещавахме река Росица. Там децата се изкъпваха и изпираха дрехите си.

Предстоеше ни посещение на село Енев рът, родното място на най-малкия български партизанин Митко Палаузов. В една ранна сутрин, екипирани за поход, след двучасово пътуване стигнахме селото. Влязохме в обширен двор. За голяма наша радост, освен дядото и бабата на Митко Палаузов, ни посрещна и неговата леля, партизанката от Габровско-Севлиевския партизански отряд - Русана Палаузова. Уговорихме среща с лагера. Изтеглихме се на хармана и спряхме на сянка под голяма кичеста круша. След традиционните рапорти и встъпителните думи на една лагерничка Русана Палаузова започна своя разказ. Дълго разказва за въоръжената борба против фашизма, за битките на отряда, над които се откроява героичната Балванска битка, в която дават много скъпи жертви. Тя се спасила, като загубила само малкия пръст на едната си ръка. Не пропусна да разкаже и за малкия Митко Палаузов, който е участвал във всичките акции на отряда и пред хората в селата с голям успех декламирал стихотворението „Червените ескадрони". Не отмина и смъртта му на Осеникова поляна. Бабата на Митко Палаузов, Радка, разказа за мъченията им от фашистката власт и интернирането им с дядо Цоньо далеч от родното място. Децата слушаха с голямо внимание. Една лагерничка подари на Русана Палаузова малка ваза със свежи горски цветя с думите: „В скромната вазичка, плод на сръчните български ръце, топете цветя от китните български градини. Нека приятният аромат на тези цветя да Ви напомня за щастливите пионери от лагер „Здравец", които на Вас, борците - живи или мъртви, дължим красивите пионерски лагери и радостните и щастливи дни".
 
Пенчо Пенчев, Трявна