Лекувах се в 20 дни в санаториум в Хисаря за 40 лв.  

Въпреки че днес мнозина си измиват ръцете с годините на соца, имаше неща, държавата се грижеше за здравето на хората. Например балнеосанаториалното лечение, което беше едновременно достъпно и ефективно. Вършец, Костенец, Хисаря, Павел баня, Белчин баня, Самоков, Банкя, Горна баня, Велинград и още много други места, на които освен природните дадености се използваше и минералната вода за лечение на много болести. Картите бяха достъпни и всеки можеше да се сдобие посредством участъковия си лекар. Цените им бяха от порядъка на 40-45 лв. и освен храна и легло включваха и оздравителни процедури под контрола на лекарски екип в продължение на 20 дни.

Бил съм в Хисаря, за да си лекувам бъбреците с лечебната минерална вода и до днес пазя най-хубави спомени от  вниманието и грижите на персонала. Най-важното беше, че процедурите, режимът и дори храната бяха съобразени с конкретното заболяване на човека. Санаториумите бяха снабдени с апаратура за физиотерапия, собствени лаборатории, а при необходимост от по-сериозни допълнителни изследвания се използваше и поликлиниката в съответното населено място. За лекуващите се грижеха добронамерени лекарски екипи и не бяха редки случаите, когато пациенти и лекари се сближаваха за години наред. Защото там работеха истински професионалисти лекари и рехабилитатори, които знаеха какво правят.

Днес в много от тези курорти са вдигнати лъскави хотели, в които има изградени спа центрове, но те са напълно недостъпни за хората в напреднала възраст, които имат здравословни проблеми – не могат да си позволят да дават по 100 лв. за нощувка, като пенсиите им са 200-300 лв. Да не говорим, че истинско оздравително санаториално лечение вече няма. А държавата нехае.

Стойко Митев, София