Какви коли карахме през соца    

Днес всеки кара западна кола, па макар и втора употреба. А едно време това беше рядкост и достъпно само за баровци с валута. Тогава за „Лада“ се чакаше с години, а притежанието ѝ беше символ на престиж и благоденствие за собственика.

Според отчети на ДСО „Мототехника“ – държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В това число влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти.
В края на соца една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. Парите стояха на безлихвена сметка, а хората чакаха с години „да им излезе номерът“. А еснафската традиция повеляваше, когато се роди син, да му се прави вноска за кола.Чакаше се и за шофьорски курс – автошколите не достигаха, а цената беше 190-220 лв.

Символ на соцколите си остава трабантът от ГДР, който продължава да има фен клубове в Германия и по света.

Първата серия Р-50 е пусната от производство на 7 ноември 1957 г. от автомобилния завод в град Цвикау. До обединението на Германия през 1990 г. са произведени три милиона автомобила.

Основен недостатък на трабанта е гъстият черен дим, който оставя след себе си, резултат от изгарянето на бензин и масло в двигателя.

Друг култов автомобил бе полският фиат. С дължината си от малко над 3 метра, „Фиат“ 126Р, познат просто като „Полско фиатче“, е сред най-компактните модели на пазара.

Москвичът пък се смяташе за най-здравия автомобил, въпреки че му липсваше всякаква маневреност.