Как се скатавах от омразния ленински съботник  

Едно от най-досадните неща по време на социализма бяха ленинските съботници. Те се организираха редовно и пред блока. Домоуправителите лепяха по входовете обяви за мероприятието и присъствието на поне един член от семейството беше задължително. Който не се явеше, щеше да бъде одумван и порицан, а можеше и някой донос да бъде пратен срещу него. 

Ние тогава бяхме младо семейство и много не ни пукаше. Помня как, като дойдеше моментът да се слиза долу с метлите и лопатите, често пъти се заключвахме в апартамента и не излизахме цял ден, само и само да се покрием от комунистическото мероприятие. Правехме го не толкова защото ни мързеше - това си беше нашият начин да бойкотираме това безумие и да се опълчим на „активистите” от входа.

Имаше един съсед от по-високите етажи, който постоянно пушеше цигари на терасата и хвърляше фасовете долу. А после жена му винаги присъстваше на съботника. Е, това ако не е лицемерие.

Особено дразнещо бе да слушаш как лелки и баби, дошли в града от селата, насядали пред блока, нареждат: "А така. И вие, младите, да се научите на труд. Ние как цял живот сме бъхтили...”. И се почваха едни коментари за днешната разхайтена младеж, дето само чака наготово и няма никакви трудови навици, а мисли само за купони и забавления. Радвам се, че децата ни се отърваха от подобни безумия. 
 
Силвия Николова, Варна