Как пътувахме с теснолинейката Червен бряг - Оряхово през 60-те  

Един от най-живите ми спомени от детството ми по време на социализма е пътуването при баба и дядо в Кнежа с теснолинейката Червен бряг – Оряхово. То си беше истинско преживяване в онези далечни години. Малкото влакче, както го наричаха всички, беше сякаш някакъв остатък от предишен свят. През 60-те години на XX век, когато парните локомотиви бяха заменени от дизелови, теснолинейката си оставаше вярна на традициите и возеше, теглена от пушещ и сякаш задъхващ се локомотив. Движеше се с не повече от 20-30 километра в час и човек имаше усещането, че може да слезе и да се качи в движение. Вагончетата обикновено бяха 2-3 до 4 най-много и бяха от царско време още. Имаше дървени седалки и горяща печка в средата на вагона с натрупани дърва. Един човек се прекачваше от вагон на вагон на спирките, за да поддържа огъня навсякъде. Усещаше се задушливата миризма на пушека от локомотива.

Интересни бяха и пътниците. Често можеше да се види някой с кошница с кокошки, гъски, патки или пуйки. Кучетата и котките също бяха редовни пасажери. Често разни мъже особено през зимните месеци си подаваха шишета с червено вино, всеки искаше да почерпи другите с надеждата да му признаят винарското майсторство. Раздаваха се парчета баница, пилешки кълки, пържоли. Макар и непознати, хората общуваха непринудено, помня, че говореха на висок глас от единия край до другия на малките вагончета. И се смееха, страшно много се смееха, весели хора бяха. И сърдечни. Като дете винаги ме черпеха с бонбони, баници, сладкиши, често пъти на гарата в Кнежа слизах и с по някоя луканка в ръка.

По празниците, когато пътуваха много хора, допълваха композицията с т. нар. конски вагони, в които бяха наредени обикновени дървени пейки без облегалки. И там гореше печка, сигурно и там купонът е текъл с пълна сила. Не знам, защото ние купувахме някакви блокови билети от София и те ни осигуряваха места в нормалните вагони. И днес възрастните хора си спомнят с умиление за малкото влакче и се чудят защо го спряха.
 
Трайчо Първанов, София