Как по време на соца ме наказаха за неподчинение

През далечната 1951/1952 учебна година бях назначен за учител в основното училище в село Асеново, Никополско. Населението му са преселници от областта Банат в Румъния и са католици. Учителският съвет ми възложи да ръководя ученическия хор. После партийният секретар на селото ме извика и ми съобщи, че партийното бюро е взело решение да ръководя и читалищния хор, в който участничките бяха девойки. Опитах се да възразя, защото се чувствах недостатъчно подготвен музикално да ръководя дамски тригласен хор. Подготвен, неподготвен, има решение, това ти е комсомолско поръчение, ми каза той. Помолих само църковният диригент да бъде корепетитор. Започнах работа.

През пролетта на 1952 г. Околийският народен съвет в Никопол насрочи в село Новачене районен фестивал на читалищните хорове. Но в същия ден се случи и католическият Великден. С голям труд убедих девойките да ги заведа на фестивала, защото за католиците да не присъстваш на великденската църковна служба, е нещо нечувано.

Сутринта рано тръгнахме пеш през полето за Новачене. С нас беше и представител на ОНС от Никопол. Като влязохме в селото, той нареди девойките да пеят, вървейки по улицата. Отказах категорично, защото бяхме заучили художествени песни, а не маршове. Той ме заплаши, че ще ме предложи за наказание. Толкова му беше културата – да не прави разлика между художествени и маршови песни. Учудих се, че когато се върнахме в Никопол, приеха предложението му и ме наказаха с писмена заповед с мъмрене, защото девойките не са пели по улицата.
 

Ангел Ангелов, Габрово