Изселват Терпешев, защото казва, че Живков е дребен

ТОМА БИКОВ

 

Днес името на Добри Терпешев е покрито с прах и малцина си спомнят за него. Това обаче е една от знаковите фигури в противоречивата история на социалистическото движение в България. Дългогодишен политически затворник преди 9 септември 1944 година, след „революцията” Терпешев успява да опита и меда, и жилото на властта. Въпреки липсата си на образование той стига до поста вицепремиер и генералско звание, но чепатият му характер и острите му критики срещу Тодор Живков са причина да бъде изключен от партията и изселен от София.

 

Роденият през 1884 година Добри Терпешев става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) още през 1903 година. Полуграмотен, но смел и решителен човек, той се налага в партията като непримирим революционер. Терпешев се различава силно от интелектуалците широки социалисти и не се колебае много, когато трябва да реши след кое крило на разцепилото се социалистическо движение трябва да тръгне. Малко след като се записва в партията, той се присъединява към оглавяваното от Димитър Благоев и Георги Димитров радикално крило на тесните социалисти. Това негово решение и непримиримият му характер предопределят съдбата му на дългогодишен политически затворник. За пръв път Терпешев попада под ударите на закона още през 1912 година. По това време е мобилизиран като войник в Балканската война; докато е на фронта обаче, прокарва проповядваната от комунистите антивоенна политика. След като е заловен да деморализира войниците, Терпешев е арестуван и осъден на смърт от военен съд. Всичко това се случва на бойното поле. От смъртта го спасява атаката на турската армия, която принуждава българските офицери да извадят от ареста всички провинили се войници, да им раздадат оръжие и да ги изпратят да защитават позициите. Поради това, че се е сражавал на фронта, след войната Терпешев получава амнистия. Това обаче не му пречи да продължи с полулегалната си политическа дейност.

 

В началото на 20-те години на миналия век, и особено след падането на земеделския лидер Александър Стамболийски от власт, България изпада в състояние на гражданска война. След Септемврийското въстание от 1923 година земеделците и комунистите са подложени на репресии от новото правителство на Александър Цанков. В тези години Добри Терпешев не стои със скръстени ръце. През 1924-1925 година е политически ръководител на Хасковската комунистическа чета „Христо Ботев”, която води битка с армията и полицията. След серия военни схватки и сражения с официалните власти през 1925 година Терпешев е заловен, арестуван и за втори път осъден на смърт. Забавянето на изпълнението на наказанието му обаче продължава цели дванайсет години. През това време лежи в затвора под строг тъмничен режим, а през 1937 година получава амнистия за втори път.

 

Веднага след като излиза от затвора, непоправимият комунист отново се захваща с комунистическа дейност и през 1938 година е избран за член на ЦК на БРП (комунисти). Като такъв той участва в нелегални акции срещу официалните власти и през 1941 година отново е арестуван и хвърлен в затвора. Този път Терпешев престоява там само две години и през 1943 година с помощта на свои бойни другари успява да избяга. Като беглец се включва в съпротивителното движение, което воюва срещу прохитлеристката политика на тогавашните български власти.

 

Веднага след бягството си Терпешев е избран за член на Политбюро на ЦК на БРП(к) и за командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която воюва с оръжие срещу правителствените сили. Заради активността си в бойните действия Терпешев става известен като главния организатор на съпротивителното движение по време на Втората световна война. По това време повечето от лидерите на комунистическото движение, начело с Георги Димитров, са в СССР и истинските битки се изнасят от хора като Терпешев.

 

В края на лятото на 1944 година правителството на Иван Багрянов, което се опитва да смени плавно прогерманския курс на българската външна политика с продемократичен, е свалено. На негово място на 2 септември 1944 година идва правителството на земеделеца Константин Муравиев. Още от първия ден на седемдневното управление на Муравиев правителството започва активни преговори с оглавяваното от Терпешев нелегалното движение. По време на преговорите шефът на партизаните е непримирим, че управляващите трябва да се оттеглят и на тяхно място да дойде управление, което да бъде доминирано от Отечествения фронт и комунистическата партия. Докато преговорите текат, Терпешев взима активно участие в преврата на 9 септември 1944 година.

 

След идването на комунизма, въпреки слабата си грамотност, Добри Терпешев взима активно участие в изпълнителната власт. Веднага след преврата е назначен за министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев. Паралелно с това през 1945 година оглавява Върховния стопански съвет и Държавната планова комисия. През 1949 година след смъртта на Георги Димитров Терпешев е избран за зам.-премиер в правителството на Васил Коларов, който обаче умира през 1950 година и властта е поета от Вълко Червенков. През първите дванайсет години след възцаряването на „народната власт” Терпешев неизменно е избиран за депутат в Народното събрание. Докато се подвизава по върховете на властта обаче, така и не успява да промени революционния си нрав и привичките си на човек от народа. Въпреки че е настанен в луксозна резиденция в покрайнините на София, Терпешев не се отказва от навика си да отглежда домашни животни. Така из красивия парк на резиденцията му на воля се разхождат кокошки, пуйки, кози и агнета.

 

Политическата кариера на Терпешев продължава до Априлския пленум на БКП от 1956 година. Тогава Тодор Живков организира успешен преврат срещу сталиниста Вълко Червенков и заклеймява политиката на „култа към личността”. За разлика от повечето членове на висшето ръководство на БКП, които в продължение на години коленичат пред Червенков, а след това в един миг го предават, Добри Терпешев отказва да се включи в преврата. Нещо повече - от трибуната той критикува остро новия диктатор Тодор Живков, като заявява по негов адрес: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България".

 

Веднага след това Терпешев е свален от всичките си постове, изключен е от БКП, изселен е от София, а поборническата му биография е изтрита от историята на партията и държавата. Доживява края на дните си, който идва през 1967 година, като репресиран от режима, заради който прекарва цели четиринайсет години по затворите.