Файтонджията Мито Орозов прави купета за Хенри Форд

Един голям български майстор на файтони успява да впечатли легендарния Хенри Форд и дори да получи предложение от него – да произвежда купета за прочутия модел автомобили „Форд Т“. Това се случва през 1907 г., а българинът е известният в цялата страна фабрикант на файтони, кабриолети и карети Мито Орозов. Историята разказва, че за него големият български писател Алеко Константинов е казал: „Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!”.

В края на XIX и началото на XX век елегантните файтони, майсторени от самоукия врачански фабрикант, печелят местно и световно признание на стопански изложения – в Пловдив, Лондон, Горна Оряховица… От българския самороден талант се е възхитил и самият Хенри Форд, който възкликва за Орозов: "Личност с европейски мащаб, ум и знания”.

Двамата се срещнали на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. Големият американец видял там продуктите на българина и останал истински впечатлен. Той бил възхитен от техническите решения на врачанина и от високото качество на изработката. След тази среща започва активна кореспонденция между Мито Орозов и Хенри Форд. Двамата обсъждат въвеждането в индустриално производство на автомобили или само на части за тях във Враца. Форд поискал от българина да произвежда купета за прочутия масов модел автомобили „Форд Т“.

Орозов бил самоук майстор и твърдо вярвал, че българинът заслужава много повече от волски коли. Затова започнал да произвежда луксозни файтони. Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, а и в чужбина по това време.

“Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, споделя правнукът му Петър, цитиран от AutoBild. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че няма да може да се справи без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10 процента от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над две на сто.“
Разбира се, имало е и други фактори, които карали Мито, макар и с нежелание, да бъде предпазлив – липса на достатъчно квалифицирани работници, недоразвит пазар, ненадеждни доставчици…

За Мито Орозов нямало съмнение, че трябва да развива фабриката със собствени сили и да продължи преговорите с Хенри Форд на по-късен етап. Активностите му се увеличавали лавинообразно. „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото Народно събрание“, разказва Петър.

Уви, амбициозните планове на Мито Орозов са прекъснати от внезапната му и нелепа смърт. На 30 септември 1923 г. Враца е обхваната от огромен пожар заради мощни експлозии в близкото военно поделение. Предприемачът веднага се втурва да спасява фабриката, но след потушаването на огнената стихия е намерен под нейните развалини…

Така възможността България да има своя Детройт приключва. Синовете и внуците на Мито Орозов се опитват да продължат делото му, но не успяват. Дали защото започват войни, а после се сменя строят, тази изключителна история свършва дотук.

Първият модел "T" се появява през септември 1908 г. Производството му продължава до 27 май 1927-а, като за това време са произведени над 15 милиона от този автомобил.
 
За шеф-конструктор на модела се счита Чайлд Уилс, който го създава и доработва през всичките двайсетина години, през които е произвеждан. Първоначално каросерията на "Форд T" е била дървена, подсилена с ламарина. По-късно става изцяло метална и е предлагана в редица варианти – от кабриолет и купе до чисто товарна версия.

Макар първоначално да имало автомобили от модел "Т", оцветени в тъмнозелено или тъмночервено, над 96 на сто от производството било боядисано в черен цвят. По този повод се припомня шегата на Хенри Форд, че „ всеки клиент може да избере за автомобила си какъвто иска цвят, стига това да е черен”. Изборът на този цвят обаче има и чисто практическа страна, защото тази боя била най-трайна и в същото време най-евтина. Според друго твърдение черният лак съхнел по-бързо от останалите и позволявал по-бързо производство. Файтоните на Мито Орозов също били тъмни и черни.

Всъщност точно бързината на производството била основната причина за успеха на модел "Т". Първоначално автомобилът се произвеждал по начин, който не позволявал да се задоволят всички поръчки.

Тогава през 1913 г. Форд за първи път въвежда нова организация на труда – конвейера. Този способ на производство предизвиква революция в целия автомобилен отрасъл.

Докато първоначално за изработката на един "Форд T" били нужни 2-3 дни, после този срок достигнал 20-30 часа, след въвеждането на новата система на организация на труда от конвейера слизал по един нов автомобил на всеки час и половина.

Това позволило рязко да се понижи и цената на този автомобил. Първоначалната била 860 долара, но постепенно се снижила до 260 долара за един "Форд T", а това е било времето, в което практически всеки в САЩ е можел да си позволи автомобил.

Така се сбъднал сънят на Хенри Форд за „универсалния автомобил”, достъпен за всички. Още през 1914 г. Форд произвеждал повече автомобили от всички останали производители в САЩ, взети заедно.