Близките на родения през 1865 г. в Дивотино Стоян Попов, станал известен като Чичо Стоян - класик на детската литература, го наричали Слачо, с ударение на „о”. За своите той е бил нехранимайко: „Лудориите му започнаха още от бебешкото креватче“, казва за него майка му. Тейкото на Чичо Стоян иска да го направи свещеник и го праща в горнооряховската Духовна семинария. Но така и расоносец не става от палавия и талантлив син. Прякорите от младостта му „Дивото” и „Дивото отче” нямат нужда от коментар.
До днес никой не бе чувал или писал скандалната двойка Стоян и Роза Попови да имат преки наследници. И докато за разбивачката на сърца актриса това остава вярно, то за детския кумир от читанките се появи новинка.
Роза Миленкова, по мъж Алексиева, е правнучка на Стоян Попов. Нейният прадядо по бащина линия – Миленко, е първи братовчед на Слачо, бащите им са братя. Тя разказва: Моят баща ми е казвал, че на една сватба в Мичурин (сега Царево - б.а.) на наша братовчедка в заведение се заразпитвали за Дивотино. Един мъж се приближил до Иван, виновникът за тържеството, и му казал, че е осиновен, припознат син на Чичо Стоян. Станал Иван и казал: Абе, какви ги говориш? Мъжът му разказал някои неща и Иван седнал поразен.
Тази история потвърждава пред Роза Миленкова и братовчед й Тодор Тодоров от Дивотино. Той знае за случая. Дори се амбицирали и се срещнали с Емилия Карамфилова, шеф на музея в Перник, за да се направи разследване на тази мистерия.
- Широко скроен и колоритен човек е бил прадядо ми Стоян. Например той не е бил ревнивец, хубава и много по-млада е жена му Роза, ухажвана и навярно залитала, но това не е попречило до последно те да се обичат и да живеят в сговор...
- Паметната плоча пред родната къща на Чичо Стоян е направена по инициатива на моя братовчедка – Нонка, също потомка на една от дъщерите на дядо Миленко – продължава разказа си Роза Алексиева. - Тя е пишещата в нашия род - направи едно невероятно красиво издание на Перник - „Паметници”, има и издадени няколко стихосбирки.
Всички помним чичо Стоян от класиката в читанките:
Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят, те за нас се рано будят...
Или:
Все за нещо ще намери да се начумери:
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.
И задето Петко вкъщи често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко викат му Сърдитко.
Със стиховете му са отраснали поколения българчета.
Но малцина са запознати, че той е възпял и какви ги вършат мама и татко под юргана
"Виждам, мила, че се поозори, но сега ще трябва малко ти да си отгоре".
Еротичен привкус има и в личния живот на Стоян Попов. Негова съпруга става малката Руска, станала известна по-късно като актрисата Роза Попова. Когато отиват под венчило, тя е на 15 години, а той начева 29. Детските писатели сякаш са орисани да се захласват по своите невръстни читателки. Бурен бил животът на Роза Попова - позабравената театрална звезда от началото на ХХ век, за чиито сценични изяви във френския и сръбския печат навремето писали, че е "българската Сара Бернар". От нейния чар пламва конфликт. "Един поручик - пише журналистът Петър Карчев - се бе влюбил в нея до полуда след едно представление на Зудермановата пиеса "Краят на Содом"... Той й предлага брак, изпада в състояние на безумна ревност, моли й се, заплашва я.
В момент на безумна ревност офицерът стреля срещу нея
Стреля и в себе си" - описва развръзката Карчев. Роза Попова оцелява по чудо, а Стоян се привързва още по-силно към нея. "Какво щастие е за мене да робувам на капризите на Розка!", обичал да повтаря поетът.
Стоян Попов издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“. През 1926-27 г. издава детския вестник „Звездица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Дотогава детски стихчета са писали малцина. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
Интересно е - пише Чудомир, - че този чист човек, който според Пенчо Славейков "гледа на света през очите на дете", отпечата и издаде и няколко малки книжки под название "Ергенски раздумки" - разработени майсторски в стихове, на шопски диалект, еротични народни приказки. Носеше книжките във вътрешния джеб на балтона си и тайно срещу стойността им или срещу почерпка ги предлагаше на близки, доверени хора. Две от тях още пазя в библиотеката си...
Горан Будинов Миленков е издънка на рода,
от който произхожда и Стоян Попов, прадедите им са братя. Роден е през 1939-а, годината, в която почива детският писател.
- Баща ми – Будин, е роден 1905 г. и едно 30 години е живял с чичо Стоян, но много малко говореше за него – разказва Горан Миленков. - Чувал съм, че Стоян има син, а може би и втори, но почти нищо не знаем за тях. Дядо Миленко има 6 деца, трима сина и три дъщери. Първородният му син Евтим загива на фронта, а внукът Христо остава сирак, майка му го напуска. Тогава става любимец на Миленко, а това го превръща в бонвиван, обича да пилее пари, продава имоти, ходи по шантани...
Явно Христо по нрав наподобява характера на палавника чичо си Стоян, без да развие неговия талант на поет и разказвач.
През 1906 г. Стоян издава "Народни раздумки” – еротичната книжка е адресирана към възрастните.
Еротиката дотогава липсва от печатните издания и в тази празнина
"Народни раздумки" са последвани от "Нашенски раздумки", "Ергенски раздумки” и "Шопски разтухи". Всичките са малък формат, за да се крият в джоба. Подписани са с псевдонима Стар чичо, семантично обременен сексуално, за разлика от благовидния Чичо Стоян. Тази полутайна поредица изгражда корпуса на "Българско Декамеронче”.
В "Харен гост" например на селския поп гостува манастирският игумен
Хапват, пийват и заедно с попадията лягат на обща постеля. Под завивката игуменът посяга на засуканата попадия. В ръката му обаче попада нещо продълговато и твърдо.
"И хванал го тъй, не смее да го остави, а и попът се пресегна - същото направи", разказва в мерена реч Стар чичо.
На сутринта на изпроводяк домакинът заръчва на госта:
- Па заминеш ли, отбий се, дядо Йерониме, та да си ги пак тъй двама малко подържиме.
"Българско Декамеронче" е създадено и заради актрисата. "Чувствена амазонка - рисува я Алберт Бенбасат, - кралица на сцените и артистичните салони, тази поклонница на проф. Фройд (в буквалния и преносния смисъл) се е нуждаела от пари, за да поддържа изискан "модус вивенди".
Така Стоян се е мъчел всякак да набавя средства за „амазонката”.
Актуален и днес е Чичо Стоян:
"За мене - убеден е той - отдавна не е останало никакво съмнение, че не само специфичната наша залисаност, но и познатата стихийна българска злоба, липсата на чувство за справедливост, въпиющата безетичност, лесната склонност към престъпления са форма на неутолен сърдечен глад през най-хубавата възраст и на свързаните с него извратености".
"Той издаваше малки книжчици с порнографически стихчета, които много се търсеха тогава", свидетелства почитателят Чудомир. Въпреки приходите Стоян Попов свършва земния си път като сетен сиромах. Умира в София на 31 декември 1939 г.
Вдигат му паметник в с. Дивотино
Пернишкото село Дивотино тачи паметта на Стоян Попов. В читалището, което носи неговия псевдоним, от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал "Чичо Стоян". Неотдавна кметът Румен Сергиев обяви, че в центъра ще бъде вдигнат и паметник на поета.
Михаил АХЧИЕВ
Все още няма коментари