Димитър Общи раздал 6200 гроша от плячката в Арабаконак  

Криминална случка с романтичен привкус бележи революционната борба за освобождението на България от турско робство и свързаните с нея комитети на Апостола Левски. Вече 144 години историците тълкуват класическия уестърн екшън, който се разиграва на 22 септември 1872 година. На тази дата е извършен легендарният обир при Арабаконак. Приключението е дело на недисциплинирания, неук и без идеали Димитър Общи.  Дали обаче е точно така?

Част от изследователите са категорични, че Димитър Общи се е заел с авантюри, несъобразени с Устава, а полицията попаднала по следите му. Арестуван бил той и другите разбойници. Те пък – за да представят делото си като политически акт, започнали да разкриват комитетите на организацията, с което и нанесли смъртоносен удар.

Е, чуват се и други гласове. Вера Мутафчиева например отбелязва: „Общи е привлекателен образ, равностоен на Левски – двама силни мъже, различни в революционната си тактика.“  И Николай Генчев споделя това мнение: „Общи е силен българин, истински смелчага, за който пищовлъка е професия и смисъл на живота.“

Но това са гласове в пустиня. Наложило се е, че той е неграмотен и без идеали.  Всъщност Димитър Общи в този момент е легитимен заместник на Левски. Сам Апостола не е бил против бастисването на хазната, но както е по Наредата - с решение на частния комитет.

Има историци, според които е имало решение на Тетевенския комитет или пък на Ловешкия; и че Общи бил задължен под заплаха от смъртно наказание да предприеме тази стъпка, щото при отказ...
Иначе обирът е извършен перфектно. Почти месец властта е далеч от истината. И както много други обири в империята, и този е щял да остане неразкрит. Още повече че от самото начало е съгласувано със султана „категорично да не се раздухва“ случаят, за да не се вълнуват духовете на населението. Везните клонят към „неизвестни извършители“ – арнаути гурбетчии, минаващи оттук, уволнени или дезертирали турски войници.

Полицията търси разбойниците из цяла Европейска Турция. В хайките са включени българи. Стига се дори до парадокса каймакаминът на Орхание (дн. Ботевград), без да подозира, да кани за съвет самите инициатори на обира, като изпраща някои да шпионират в Букурещ.

Малшансът на Общи е, че мюдюринът (окръжният управител) Ахмед Мазхар паша е бил по неволя изключително амбициозен. Този обир слага на карта кариерата му. Оплаквал се е, че четири големи неразкрити престъпления тежат над него и ако не разкрие и това – ще го извикат в Цариград и ще му хвръкне главата.

Разкриването на обирджиите е било не въпрос на чест, а на живот и смърт. Освен това той вярвал на интуицията си, а тя му говорела за нещо различно от кажи-речи вече приетото.
Самата хазна е съдържала 1 250 000 гроша. По онова време, който има 1000 гроша, е минавал за богат човек. С 1200 гроша се е строяла къща. Грош е струвало кило месо.
Нека знаем още, че обирджиите били затруднени от това, че парите са главно в дребни монети – бешлик (5 гроша) и меджидии (20 гроша). Общата тежина на експроприираното била между 40 и 50 кг, които натежали на Общи повече, отколкото е допускал, че може да носи.

Всъщност идеята за обира категорично не е на Общи. Тетевенският чорбаджия Станьо Врабевски, председател на комитета, и Петко Милев, също чорбаджия и касиер, подкокоросват председателя на Етрополския комитет Тодор Пеев. След което Станьо се заема със самия Димитър Общи. Разговорът върви горе-долу в следната стилистика: „Така и така комитетската каса няма да се напълни, ако тоя даде две лири, оня пет (една лира – пет гроша). Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземем?!“

Тия пари апропо са могли да ги дадат двамата чорбаджии – бълха ги ухапала. Сам Станьо вредом се хвали, че за него 10 000 гроша не били пари, винаги можел да се бръкне за толкова. Той е дори прилично богат. Поради това – близък с властта. Върти търговия и в Румъния, и в Унгария. С него може да се мери в Тетевен само Петко Милев. Тия двамата затова са станали и членове (избрани за председател и касиер) на комитета, ще дадат каквото дадат, иначе комитите може и сами да си го вземат като ги натиснат.

Затова Станьо продължава: „Ето тук ще мине турската хазна, хайде – обери я. Ще напълним касата!“ Това той не би казал на Левски. Апостола веднага би доловил потайната му мисъл. Но пък така не само ще се отърве от даване свои пари за народните работи, ами и тъй като парите от обира ще отидат на съхранение у Петко Милев, те двамата ще могат да бъркат в тях и да вземат „на заем“, колкото им душа иска.

Така и става: общо 6200 гроша щедро раздава Общи след обира на тетевенски чорбаджии да си свършат търговиите, а после от печалбата уж да ги върнат в комитетската каса.
Дали Общи обаче е бил неграмотен и без идеали? Заместникът на Левски отговаря: „Да нападна и обера хазната е много лесна работа! Но ще се вдигне голям шум и след три, пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве!“

„Левсковедите“ се правят на невидели този документиран отговор. Самият Станьо знае, че Общи е честолюбив. И го удря в слабото място: „Бягаш от народна работа! Хайде върви си – нищо не става от тебе!“ Изследователи твърдят, че бил казал още: „Ти не си мъж!“. А това вече е много.

Два дни по-късно Общи запретва ръкави.
В протокол номер 1 на комисията на Али саиб паша до великия везир от 14 декември 1872 г. е отбелязано: „Най-накрая по внушение на заместник-председателя на Тетевенския комитет хаджи Станьо Врабевски и касиер Петко Милев той (Общи) образувал една въоръжена група, за да нападне изпратената от Орхание за София хазна.“ Станчо Хаджииванов пък казва пред комисията: „Това е дело на чорбаджиите, ние сме бедни хора...“

И Димитър Панчовски в изследването си „Последните дни на Васил Левски“ е написал: „...тетевенските чорбаджии, за които било по-лесно да използват самонадеяността на Димитър Общи, отколкото да бръкнат в дълбоките си джобове да подпомогнат революционното дело...“

Има го и в думите на Мазхар паша, когато му става ясно що за човек е приятелят му: „Бе, хаджи, как не те досрамя да участваш в такова престъпление? Какво ти липсваше? От какво имаше нужда от богатство ли, от почести ли... Ти имаше власт да качваш и сваляш мюдюри, ако искаше и мене можеше да свалиш.“ Тази оценка още повече разкрива истинския лик на Троянския кон хаджи Станьо – председател на революционния комитет в Тетевен. Не само пари колкото е бил обирът е могъл да даде за делото, без да загуби нещо съществено в търговията си, но е могъл да помогне и с влияние и власт.