Бях капитан на кораб във флота, всички работехме за родината  

Като пенсионер наблюдавам както децата и юношите, така и по-големите мъже и жени. Вярно е, че ние живеехме в друго време, но не мога да приема настоящото възпитание на децата, на гимназистите и студентите. Повечето от тях предпочитат лекия живот, вместо да се учат и работят. Това ме накара да напиша как нашето поколение се учехме, работехме и възпитавахме. Сега политическата пропаганда изопачава условията по времето на социалистическата държава.

Още от 8-годишен през 1943 г. попаднах във водовъртежа на съпротивата срещу фашизма. Пловдив беше бомбардиран. Баща ни си дойде от работа и каза: „Стягайте багажа. Заминаваме за Калофер”. Така в края на януари 1943 г. се озовахме там. Нова обстановка. Ново училище. Зимата беше богата на сняг. Лелка се беше снабдила с ръж, царевица и картофи, така че изхранването ни беше осигурено.

Често баба и нейната сестра баба Донка седяха на плочника до прозорчето на мазето. Един ден се приближих до тях и мернах глава на мъж в мазето. Разказах на лелка какво съм видял и тя направо ме стресира с признанието, че там се крие нейният братовчед Нистор. Предупреди ме да не казвам на никого за това, даже на майка си и на брат си. „Ако научат войниците, ще ни избият всички и ще запалят къщата". Така се натоварих с една голяма и важна тайна. Скоро на площада военните докараха четири обезглавени трупа на партизани, а главите им - забити на пръти, завързани за канатите на камионетката. Като ги видях, се разплаках и панически побягнах. Дни наред ми ляха куршум и ме миеха със светена вода, защото нощем виках и скачах да бягам.

Дойде 9 септември и животът ни тръгна по нови релси. Започнаха промени и свободно започна да се диша. Ние се прибрахме в Пловдив. Сутрин на училище, а следобед вземахме с брат ми чуковете и отивахме във фабрика „Бук” да ковем щайги и кафези. Вечер газената лампа поставена на дъното на една тенджера ни светеше да пишем домашните си.

Още през 1941 г. почина майка ми, когато живеехме в Бургас. След година баща ми се ожени отново и се преместихме в Пловдив. Там се роди и малкият ни брат Атанас. Баща ми го назначиха за секретар на затвора и това му съкрати живота. Почина през лятото на 1949 г. Сестра ми Костадинка се роди след смъртта на баща ми. Аз останах да уча в гимназията в Калофер. Брат ми беше приет в танковото училище.

През 1951 г. в гимназията се появи един лейтенант, който записваше за военни училища. Явих се на изпитите и бях приет за курсант във Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров”. След 6 години завърших и поех пътя на военния морски офицер. Отначало бях назначен за помощник-командир на десантен кораб. После бях преместен на единия от най-големите кораби ЕМ „Дръзки”. След като служих повече от 5 години на този кораб, се явих пред комисия от щаба и взех изпити за командир. Подадох молба да бъда демобилизиран. Прехвърлиха ме направо към Български морски флот (БМФ). Издадоха ми удостоверение за  втори помощник-капитан и бях назначен след известно време като такъв на пасажера „В. Коларов”. Преминах за определени периоди през много кораби като втори и старши помощник, докато станах капитан. Запознах се с много морета и океани. Успях да завърша ВИ „Карл Маркс” задочно. 

Как работехме, какви бяха условията? Заплатите бяха ниски. Валутата зад граница - нищожна. Работата трудна и на годината ти се полагат само 6 почивки с отпуската. Работният ден е неограничен. Никой не протестираше. Флотът се разрастваше. Всички осъзнавахме, че работим за просперитета на своята Родина. Като капитан на м/к "Огражден" се наложи с другия капитан М. Апостолов да ръководим три кораба - "Огражден","Ст. планина" и "ХЕМУС". Няма извънредно заплащане и други придобивки. Доста години плавах и ме назначиха в СО "Воден транспорт" за началник на Оперативния отдел. След това - съветник по морските въпроси на министъра в Бангладеш. Преминах и през Либия два мандата и Сирия.

Вече повече от 15 години съм пенсионер и скоро чествах 83-тата си годишнина. От малък бях привърженик на БКП и продължавам да бъда верен привърженик на БСП. След като си се клел и си приел да бъдеш член на дадена партия, трябва да останеш до края в нея. Честата промяна на партии и идеологии говори за неуравновесеност на индивида. Такива хора лесно стават предатели на своята Родина. Сега има много такива примери.

Ние за 25 години създадохме една нова държава, която беше на 28-о място в света. Изградихме икономика, енергийна система. Здравеопазването беше безплатно. Образованието - също. Сега се върнахме на нивото на българския преход, а България беше  страна, център на висши световни постижения.
                  
 
Христо Джуров