Художникът е роден на 20 октомври 1925 г. в закътаното родопско село Яврово. Завършил е графика в Художествената академия в София, където негов учител е не друг, а класикът Илия Бешков.
Култовите рисунки от творчеството на Димовски са десетки хиляди. Публикуван е в над 300 книги, но свинската опашка се оказа този образ внушение, който го превръща в особено популярен сред народа и недолюбван от официалната тоталитарна власт преди 1989 г. творец. Твърде обиден хумористичен елемент е завъртулката към епиграмата на Радой Ралин „Сит търбух за наука глух“. Този текст и илюстрацията към него са включени в предизвикалата скандал през 1968 г. хумористична книга „Люти чушки“. Безмилостният в сарказма си Димовски е нарисувал прасе, чиято опашка се превръща в подпис, подобен на Тодор-Живковия.
Тиражът веднага е иззет от книжарниците и изгорен. Но е късно. Вече доста хора са си купили сборничето.
Останалите живи бройки се превръщат в апокрифно четиво по онова време. Последствията за двамата автори са жестоки, напълно в духа на времето. Радой и Борис остават без работа. Наложена им е абсолютна обществена изолация и никакъв достъп до публичност, без шанс да печатат книгите и карикатурите си. Същата участ сполетява мнозина, участвали в отпечатването на книгата – пострадали са включително и хора, които са имали нещо общо с тандема Ралин-Димовски.
Впрочем, Борис Димовски винаги е твърдял, че „опашатият“ подпис от карикатурата не е на Тодор Живков. Казваше същото и след 1989 г.
Повече от 20 години след появата на „Люти чушки“ Борис Димовски е под лупата на ДС. И все пак в печата се промъкват негови карикатури.
„Уж със „зашита с губерка уста“, но с поглед пиронче, той пробождаше кривици, властници, лицемери, лъжци…“, пише за него в пресата.
Всъщност малцина вече си спомнят, че Димовски влезе като депутат във Великото народно събрание. Така е сигурно защото всеки можеше да го види сутрин да закусва в скромна пицария на бул. „Стамболийски”. Рядка гъбена супа с тъничка питка. И неизменният айрян. Сервитьорките му пазеха любимата маса, помагаха му да си облече и съблече вехтото якенце, подаваха му бастуна, а понякога, в поледица, го придружаваха до кооперацията. Тук, в пицарията, беше посрещал и разговарял и с министри, и с депутати, тук го намират журналисти и приятели. Всички харесват, казваше той, тези попрегорели, прясно изпечени питки, чийто аромат ми напомня за детството и родното ми село.
Но не всички харесват и одобряват приказките му, защото той, също като в рисунките си, не отстъпва от позициите си, от стила си - винаги е присмехулно скептичен, насмешливо изобличителен, невъзмутимо категоричен. И сега, както и вчера, вярва в Бога, но бърза да каже, че не ходи по черкви, че неговият Господ не иска да му се кланяш доземи и да целуваш иконите. Твърди, че сме недъгава държава, че сред бедните хора има повече морални, отколкото сред богатите. Обича историческите книги, нeдолюбва политиците, питае гореща любов към жените и не се отказва от монархизма. Както тялото му не понася грам тлъстина, така и мисленето му, и рисуването му не признават излишества, украси и двусмислия. Оголено, опростено до символ, но богато на подтекст, едновременно ясно и многозначително.
Мъжът в творчеството му често е карикатура. Затова самият той коментира така: „Като се каже „карикатура”, се разбира подигравка, нещо уродливо. А карикатурата е метафора. Българският мъж не е карикатура, а креатура – в библейския смисъл. Да не забравяме, че Адам е по-стар от Ева и че е трябвало да се оперира – да му се махне ребро, за да се появи и жената. Трябва да го пожалим, да му напомним за най-важното: без неговото участие не може да има деца. Нашите прадеди имаха по 6-7 деца, а ние днеска хленчим, че не ни стигат парите, да не би те да са били по-богати?“.
И без да губи надежда, допълва: „Ние сме ненастрадали се, ненаробували се, ненацарували се, недокръстени… Оттам идва нашата недостатъчност. Как стана така, че дори люлки да се направят днес за децата, трябва да реши Народното събрание!“. И се тревожи, че детските площадки ги взеха за бизнес центрове и гаражи.
Димовски има обаче своето определение какво е „мъжка постъпка“: „Това е да напуснеш една високопоставена длъжност, която е недостойна за мъж. Но за такава постъпка трябва да имаш зад гърба си една достойна жена. Мъжът и жените са свързани като в картите за игра, не могат един без друг. Без жена мъжът е „сам воин”. Ненапразно не са пускали жена на борда, уж било проклятие. Всъщност е толкова просто – мъжът без жена озверява. И като има на борда само една жена, а мъжете са сто, те почват да се избиват за нея…“
Явровският мъдрец има обаче и рецепта къде могат да бъдат открити истинските мъже: „Само останки от мъже могат да се открият – в някои кръчми и барове. Тези, дето се стрелят по улиците, не са мъже, а наркотрафиканти. Светът повтаря от едно време „шерше ла фам”, не казва „шерше льо мъж…”.
Татовата власт арестува "Люти чушки" на Радой Ралин с убийствената свинска опашка на рисувача
