Едва ли в България скоро ще се роди толкова всестранно развита и надарена фигура като основоположника на българската естрада Йосиф Цанков. Извън музиката композиторът е юрист, бизнесмен и професионален треньор по баскетбол. Изпитал на гърба си драматизма на историческите обрати от средата на миналия век, Цанков преживява репресиите на комунистическия режим и отново успява да изплува по върховете на българския шоубизнес. В първата половина на века се опитва да запълни огромните празнини в българската популярна музика и да я доближи до европейските и световните модни тенденции, а във втората се превръща в баща на социалистическата естрада.
Роденият през 1911 година композитор израства в аристократична среда. В семейството му се говори свободно френски, немски и английски език. Започва да взима уроци по пиано на шест години. Вместо гимназия Цанков завършва престижния “Робърт колеж” в Истанбул. Веднага след завръщането си в България записва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Освен с усвоените знания, Цанков се връща в родината и с любовта си към баскетбола. По това време този спорт е почти непознат в България и бъдещият композитор е негов пионер. Той е сред основателите на баскетболния отбор на “АС – 23” и на баскетболния национален отбор, чийто капитан е в продължение на петнайсет години. Заедно с това основава женския национален отбор и дълги години е негов старши треньор.
Музикалният талант на Цанков започва да изгрява през 30-те години на миналия век. Тогава той представя на публиката първите си шлагери, които неизменно следват модерните по това време тенденции. През тези години сътворява първите български оперети, валсове, танга, фокстроти и румби, които стават изключително популярни сред тогавашните младежи. Освен талантлив музикант Цанков е доста предприемчив. Той бързо превръща музикалния си талант в добър източник на доходи. Разбрал, че в България вече има достатъчно хора, които притежават грамофони, основава и управлява първата българска фабрика за грамофонни плочи “Берлин грамофон”.
До 9 септември 1944 година Йосиф Цанков е на върха на българския шоубизнес и диктува изцяло правилата му. Той е богат, известен и мечта за всяка жена от столичния хайлайф. Жени се за една от най-красивите жени в София - Таня Калфова. Освен красива, девойката е заможна, умна и вярна до гроб на Цанков. След преврата от 9 септември 1944 година тя остава плътно до съпруга си и изтърпява заедно с него несправедливостите на режима. А те не са малко. Фабриката за грамофонни плочи е национализирана, а Йосиф Цанков е обявен за потомствен враг на народа. Творчеството му е забранено и обявено за буржоазно. Буквално за няколко месеца композиторът се озовава на дъното на обществото. В продължение на цяло десетилетие се изхранва, като продава семейните скъпоценности, които е успял да спаси от комунистите. Всяка негова стъпка е следена от политическата полиция, много от приятелите му са избити, а онези от тях, които оцеляват, не смеят да му се обадят. През 1953 година Цанков е задържан от ДС и е обвинен, че е участвал в кръчмарски скандал. Това не е вярно, но целта на службите не е да го вкарат в затвора, а да го вербуват. В продължение на няколко дни композиторът е заплашван и изнудван, за да подпише декларация за сътрудничество на комунистическите служби. В крайна сметка слага подписа си под листа, подаден му от оперативните работници, но никога не написва и ред донос срещу свой познат. Няколко години по-късно е свален от отчет.
През тежките първи години на комунизма до Цанков остава само жена му Таня. Тя понася с него трудностите и му е безпределно вярна. В края на 50-те години, когато сталинизмът е отхвърлен и режимът омеква, музикантът започва да се завръща в музиката. С времето той става все по-търсен от новите изпълнители и по всичко личи, че ще се качи и на гребена на социалистическата вълна. В средата на 60-те години почти достига старата си слава и сякаш е възкръснал от пепелта. През 1964 година негови песни получават шест от всички осем награди в първия конкурс за българска естрадна песен. По това време се влюбва в певицата Росица Дерициян. Заради това след петнайсет години брак Йосиф Цанков се развежда с вярната си съпруга, която не може да понесе раздялата и малко след нея умира. Връзката на композитора с Росица не трае дълго и след изпепеляващата страст двамата се разделят.
В края на 60-те години Йосиф Цанков отново е на върха. Той налага в музиката певици като Йорданка Христова и Паша Христова, печели купища пари и музикални награди и практически управлява социалистическия производител на плочи “Балкантон”. През 1969 година след серия от доноси е уволнен от звукозаписната компания, но малко по-късно отново е възстановен. Сътресенията оказват влияние на здравето му. През октомври 1971 година Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт. Когато е открит от близките си, лицето му е синьо и върху него има две кървави сълзи, потекли от очите му.
Тома Биков
Все още няма коментари