Александър Малинов пише Манифеста за Независимостта на коляно във влака      

Александър Малинов е с изключителни заслуги в нашата политическа история. Най-значимата е обявяването на българската независимост. С този акт на 22 септември 1908 г. ставаме равноправна европейска държава.

Александър Малинов е роден през 1867 г. в Бесарабия. Син е на преселници по време на игото. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. През 1891 г. се връща в отечеството на своите предци. Работи като съдия, прокурор и адвокат.

Влиза в редиците на Демократическата партия. През 1903 г. Петко Каравелов го обявява за свой наследник. „Защото е способен, интелигентен, образован и честен!“, аргументира се лидерът на демократите.

Малинов наистина е сред малцината ни държавници, в чиято биография няма тъмни петна. Не е забъркан в нечисти политически сметки, афери и далавери.

Тъкмо обратното – преследва корупцията по коридорите на властта. През 1903 г. той е обвинител в Държавния съд, осъдил за злоупотреби бившите министри Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов.

Александър Малинов пет пъти е бил министър-председател и е опазил името си чисто. Това е рекорд не само в нашата, но и в балканската история!

На 16 януари 1908 г. Малинов сяда в премиерското кресло. Оглавява правителство на Демократическата партия. Мисията на кабинета е да отхвърли васалната зависимост на страната от Османската империя.

Съществуват благоприятни условия за премахване на тази неправда. През лятото е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. В бъркотията Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина, припомня фактите историкът Росен Тахов.

Княз Фердинанд заминава за Виена и се среща с император Франц-Йосиф. Двамата уговарят съвместни действия. Князът обаче обмисля и се колебае. Дали точно сега е най-подходящият момент? Неслучайно в Европа му викат Лисицата.

„Решен на всяка цена да извърши акта на независимостта – пише историкът Милен Куманов, – Малинов започва да го „бомбардира“ непрекъснато с шифровани телеграми и да настоява за неговото час по-скорошно завръщане в страната. На тези телеграми обаче не последвал никакъв отговор.“

„Това – сочи Куманов – предизвиква сред членовете на кабинета подозрение, че князът се стреми към отлагане на акцията за неопределено време. Бидейки в неведение за действията на държавния глава, Малинов вече мисли за оставката на своето правителство, но решава да стори това, след като узнае „категоричния отговор“ на Фердинанд.“

На 20 септември Босна и Херцеговина са анексирани. Същия ден иде телеграма, с която Фердинанд съобщава, че пристига в Русе. Там да го чакат, за да се разберат, инструктира князът.

„Това негово нареждане – спомня си Малинов – можеше да се тълкува така и инак; то криеше в себе си възможността за един отрицателен или положителен отговор. Потеглихме обаче за Русе, правейки из пътя разни предположения.“

На княжеската яхта Фердинанд заявява: „Е, господин Малинов, дългоочакваният ден от вас и мен, от целия български народ, дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе. Как да стане това?“.

„Разумява се, чрез прочитане на един манифест“, отвръща министър-председателят. Князът му възлага да изготви текста. Малинов го пише на коляно във влака. От клатенето мастилото се разлива, налага се да го преписва два пъти.

На 22 септември 1908 г. манифестът е прочетен от Фердинанд в храма „Св. Четиридесет мъченици“. Сетне Малинов го повтаря отвън пред народа. „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“, завършва историческият документ.

 Независима България променя конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.“

Александър Малинов е премиер на още три правителства до края на 1918 г. По време на земеделския режим ръководи опозиционния Конституционен блок.

Като идва на власт, БЗНС създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк и въоръжени със сопи. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат политическите противници – бурени по браздите на селския възход.

На 17 септември 1922 г. Конституционният блок организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква блокарите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми.
Освен Малинов сред жертвите са Стоян Данев, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров. Готвят се да ги съдят като виновници за националната катастрофа.
Водачите на опозицията са тикнати в Шуменския затвор.

„Аз поне си починах, когато дружбашите вкупом ни вкараха в затвора“, въздъхва в мемоарите си Малинов.

Политиците са настанени в канцеларските стаи на тюрмата. Специално за тях е прекарано електрическо осветление. Храна им носят от града. Убиват времето с карти.