Днес ви предлагам една по-специална тема, пряко свързана с овощарството и градинарството. Още повече че пролетта е в разгара си и това, за което ще говорим, е съвсем актуално.
Всеизвестно е, че всеки един добър стопанин трябва да притежава собствена пръскачка за обеззаразяване както на дръвчетата, градината, така и цветята. В днешния брой нямам намерение да се спирам подробно на съответните химически препарати, отнасящи се за различните видове растения. Разбира се, ако проявите интерес, моля, просто позвънете в редакцията и в някой от следващите броеве ще получите подробна информация. Но защото рубриката, която водя, е свързана по-скоро с техниката, затова ще продължим в този дух.
Домашната пръскачка в момента се продава в различни варианти. Има както механични, така и електрически. Но понеже масово се употребяват от първия вид, ще поговорим за нея. Тя представлява един резервоар, свързан с помпа, която чрез специален лост нагнетява сгъстен въздух. Добре е да знаете, че накрайникът, който разпръсква съответния препарат, е с много фина дюза и ако прахообразните препарати, които употребяваме -като дитан и подобни – не са добре разбити във водата, по-едрите частици запушват дюзата и пръскането става невъзможно. Затова ви предлагам нещо, което съм изпитал в практиката. Независимо от това, че пръскачката има собствена цедка, най-добре е да ползвате допълнително и марля. Но ако си купите фуния, с която се прелива нафта, тогава успехът е стопроцентов, защото тя е с изключително фина цедка. Същата може да намерите в най-близката бензиностанция.
И накрая това трябва да запомните като основно правило: след всяка употреба задължително машината се измива прецизно, а през маркуча и дюзата на пръскачката трябва да се прокара чиста вода.
Все още няма коментари