Чудати скали в Родопите поглъщат звука

Причудливата местност Глухите камъни се намира близо до пътя Любимец – Ивайловград, на хребет, на около 550 м надморска височина. Това е единственото място, на което няма ехо. Тракийското светилище е обект на проучвания повече от 40 години, но продължава да крие голяма част от своите тайни. Една от тях е – къде отива звукът?

Скалите са в различни форми, като преобладаващи са трапецовидните. В скалния комплекс има две гробници, изсечени в последната скала, а вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна (предназначена за събиране и съхраняване на вода) отгоре на скалата.
Нишите са издълбани на труднодостъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Има две версии за предназначението им – за погребения или за ритуали. Някои смятат, че в тях са били полагани урните на знатните траки, а други – че са правени от млади траки, достигнали воинска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка.

Смята се, че светилището е възникнало през ранножелязната епоха (1200-500 г. пр. Хр.), а после е било използвано последователно през Античността и Средновековието, но вече с други ритуали. Преди няколко години на една от скалите в комплекса бе открит уникален знак – петроглиф, което се оказа емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето. Изровена бе и невиждана досега букелна (с рогчета) амфора, която е характерна от времето на Троянската война и е поредното косвено доказателство за участието на траките в нея. Десетки митове за Глухите камъни са пренесени през вековете. Съществува легендата, че в светилището е погребан знатен тракийски воин с „девет вола злато“.

Преданието гласи, че той бил положен около Никулден, а всяка година на 6 декември тракийското злато се появявало и ярко заблестявало от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за нелегалните златотърсачи. Те са изровили огромни ями, от които археолозите съдят за значителни културни напластявания на мястото от праисторията до Средновековието.