Топразузнавач: Здравословен живот, спорт и секс - това е тайната на дълголетието

Бончо Асенов е роден през 1946 г. в Перник, завършил е право в СУ ”Св. Кл. Охридски”. Работил е 10 г. в контраразузнаването и единадесет години е бил преподавател по специални дисциплини във Висшия институт на МВР. Доктор по философия, доктор на икономическите науки, професор във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. 

Издал е 23 книги по проблеми на религията, национализма, защита на сигурността и обществения ред, история на разузнаването и контраразузнаването, а също две краеведчески книги за родния си край.
 
- Пъргав, бодър, издаващ книга след книга, би трябвало да бъдеш върху плакати и рекламни афиши за цъфтяща и младолика старост, как го постигаш?

- Е, благодаря за рекламата. Понеже ме питаш за рецептата за „младолика старост”, ще ти кажа тайната - здравословен живот, т.е. нормално хранене, редовно спортуване, редовен и добър секс. И труд, много труд. При мен - преди всичко умствен, но и физически, когато съм на вилата. Пример за това трудолюбие за мен са миньорите от Перник, където съм отраснал.

- Как протича един твой ден, ако не е тайна?

- Традиционният ми ден е скучен. Ставам, когато се събудя. Задължителна гимнастика. Пред компютъра - работа над нова книга, статия и др. По обяд задължително спя, колкото ми се спи. След това - отново пред компютъра. Задължително през деня излизам да се разходя, а понякога съчетавам разходката с някоя среща с мой познат. Вечер освен новините и понякога някой филм, не гледам телевизия, сутрин също. Предпочитам да чета някоя от книгите, които ме чакат на купчина до леглото. Лягам си в полунощ. 

- Какво е заложено като идея в последната книга – „Творческите личности в Държавна сигурност“, на кого поднасяш тази интересна информация?  

- Искам да кажа на обществото ни, че в Държавна сигурност не са работили някакви садисти, палачи, изверги, а хора с висок интелектуален потенциал. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, които се надявам чрез нея не само  да навлязат в света на разузнаването и контраразузнаването, на следствието и охранителната дейност, но и да възприемат реалната картина за дейността на специалните служби по време на социалистическа България. Защото ние, служителите в тях, не трябва да се срамуваме и крием своето минало, а открито да говорим за работата, на която сме били отдадени, така както правят авторите на представените биографично-документални книги в своите изповеди.

- Зная, че твоят син и единствената ти внучка живеят в чужбина, нямаш ли желание да отидеш при тях?

- Не, но имам желание те да се върнат за постоянно в България. За съжаление явно няма да стане и това е една от болките в живота ми.

- Какво би искал да научиш внучката си – сега, а и по-късно, когато порасне?

- При това нейно постоянно пребиваване в далечна  чужбина трудно ще я науча нещо лично. Та тя и българския език още не е научила. Доволен съм все пак, че си идват в България един път в годината. Надявам се след години да й внуша, че е и българка, че трябва да се гордее с  корените си тук, в това райско кътче.

- Постигнал си такова разнообразие в жанровете – политическа мемоаристика, съвременна публицистика, книги за църквата, книги за контраразузнаването, художествени разкази, кое е следващото, с което ще ни изненадаш?

- Сега, когато съм на прага на 70-те години, ме измъчват размисли за живота въобще - за това какво детство съм имал, какви родители, за рано отишлия си от този свят мой брат, за приятелството, за самотата,  за физическата немощ, за смъртта... в този дух. Та тези мои мисли и разсъждения се опитвам да опиша. Защото (обичам тази мисъл на Габриел Маркес) ”Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него”.

- Твоите връстници най-често се излежават пред телевизора, където следят сериалите или седят в градинките с приятели, с които раздиплят разговори за лекарства, пенсии, недоволство от снахите... Какво би искал да им кажеш?

-  Няма какво да ги поучавам. Всеки да изживява старините си както намери за добре и както условията му позволяват. Моят свят на книгите и писането ми създава един уют и смисъл, от които съм доволен. Все пак бих им казал – по-малко да недоволстваме от живота и действителността и повече да се радваме, че сме доживели дотук... И по-малко телевизия и вестници, да си пазим нервите и здравето.

-  Преди десетина години почина съпругата ти. Какво би посъветвал такива като теб, които остават сами?

- Ами да не остават сами. Няма нищо по-страшно от самотата. Нямаш ли човек до теб, с когото да споделяш радости и болки, ти си свършил.

-  Има ли нещо в днешната държавна политика по отношение на възрастните хора, което те дразни, ядосва, разстройва... ?

- Понякога се питам дали тези наши политици имат родители - с някаква необяснима жестокост се отнасят към възрастните хора. Но и ние прекаляваме с оплакванията си. Не ние, а младите хора сега са най-потърпевши в България. И грижите на държавата трябва да бъдат насочени предимно към тях. Иначе, след няколко години, ще си останем само старците в страната.

- Ходиш ли по чужбина?

- Не, и нямам желание. Първо нямам средства. И второ, България разполага с чудесна природа и тя ми е достатъчна. Имаме всичко, което Бог е дал на земята и дори сега, на тези години, не мога да се наситя на красотите на нашата страна.

- Как виждаш живота си след десет години, имаш ли още мечти?

- Това е времето на неможенето. Първо си го пожелавам да го доживея. Любопитен съм, самонаблюдавам се – какво се променя у мен... искам да изпитам всичко. За това време ме е подготвил още преди трийсетина години писателят Емилиян Станев с неговото изказване, че чака с нетърпение  да дойде старостта,  когато страстите  на духа и тялото ще са укротени, когато ще остане насаме със своите мисли и ще се занимава само с творческа работа. Затова се моля на моя, на нашия Бог, да ми даде повече години, за да изживея това, което милиони хора на земята са си пожелавали – дълбоката старост. За да изпитам нейните радости и скърби, за да усетя сладостта и болката на многото години, за да се подготвя по-добре за небитието.

Петя ИВАНОВА