Психиатърът проф. Тома Томов: Най-често се самоубиват възрастните, бедните и болните

Проф. д-р Тома Томов е роден в София преди 71 г. Завършил английска гимназия и медицина, един от водещите специалисти в страната, той е дългогодишен национален консултант по психиатрия. Женен, с двама сина.

Не само по сърдечносъдови, но и по психични заболявания сме на първо място в Европа, твърди проф. д-р Томов. Тревожността, която изпитват хората в България, е изключително висока. Най-често разпространената й форма са фобиите, страховете, които се появяват обикновено в детска възраст и непреодолени тогава, постепенно се превръщат в трайни депресии. 8,4 на сто от българите страдат от депресии. Двадесет на всеки сто души са зависими от упойващи вещества, което включва употреба на алкохол и наркотици.

Едва 30 на сто от тези хора търсят медицинска специализирана помощ. Сред общо 80 хил. българи, болни от шизофрения, само половината пият предписаните им лекарства, другите отказват да се лекуват и отричат болестта си. Нелекуваните депресии нерядко водят до самоубийства. Всяка година по тази причина у нас загиват около 1500 души, което значи трима -четирима на ден. Опит да отнемат живота си обаче правят поне осем души дневно. Самоубийственото поведение е един от параметрите, с които се оценява нивото на психичното здраве и социалното благополучие на всяко общество. За България самоубийствата са един от проблемите с непрекъснато растяща социална значимост.
 
- Проф. Томов, от много време сме рекордьори в печалната европейска статистика. Отскоро обаче се говори за тревожността като психично разстройство. Днес повечето от хората имат основание да са разтревожени, откога това се смята за болестно състояние?

- Става дума за болестната тревожност, за начина, по който човек реагира на неизвестности, за които подозира, че го очакват в бъдеще и крият неприятни изненади, а той не е подготвен за тях. Докато при депресиите човек се тревожи от неща с бедствен характер, които обаче вече са се случили и са необратими, а той консумира последствията, при тревожността реалността съществено се допълва от личните му фантазии, пречупва се през индивидуалните версии и през фокуса на личността му. В продължение на много години съществуваше, а и днес съществува впечатление сред нашите психиатри, че депресиите имат голяма честота.

Сегашните измервания обаче установиха, че делът на тревожните състояния е много голям. Говорим за болестната тревожност, която е интензивна и вместо да възбужда ума към действие, го превъзбужда и парализира, така че прави хората нефункционални, те не могат да действат пълноценно и компетентно. Българската психиатрия никога не е била изправена пред такъв проблем, той никога не е бил на дневен ред, беше се ограничила през времето само в тежките душевни разстройства. Затова днес ние масово вярваме, че да си толкова тревожен, е в реда на нещата, но това просто не е така. Когато в европейските страни някой се намира в подобно състояние, отива веднага на лекар и получава нужната помощ.

У нас хората избягват психиатъра...
 
- И нерядко търсят врачки и екстрасенси. С липса на информация, на пари или с усложнения достъп до специалисти по установения ред си го обяснявате?

- И екстрасенсите вземат пари. Но в повечето случаи хората не знаят, не са информирани и не осъзнават, че говоренето със специалист в такива случаи е изключително важно. Важна е здравната профилактика, но тази практика тотално отсъства и няма изгледи да се обхване от новото здравно законодателство. А в едно гражданско общество грижите за хората са споделени между политиците, бизнеса и неправителствените сектори. Между тях има синхрон. И резултат също.

- Да се върнем малко назад. Не мислите ли, че пациентите се боят от опасността психиатърът да ги постави в зависимост от себе си?

- За съжаление немалко са психиатрите, които го правят, действат собственически, като поставят пациента си в зависимост. Така обаче правят и екстрасенсите, врачките и т.н. А това е нездравословно.
 
- А кое е здравословното отношение на специалиста?
 
-Здравословно е отношението, което ти дава свобода или те отвоюва от болестта. Да помогнеш на човека, като му отвориш очите за реалността, това е истинската мисия на добрата психиатрия. Да го накараш да погледне нелицеприятните страни на действителността и да реагира адекватно. Но ние нямаме куража да погледнем реалността и да заплюем публично подлеца, крадеца. Ние сме едно фалшиво общество.
Ако погледнем програмите на политическите партии, ще видим, че никъде не присъства идеята за развитие и постигане на благоденствие в интелектуалното и душевно развитие.

А това е най-големият ресурс за забогатяване. Хората с ясно виждане на реалностите имат добро психично здраве и успяват. Когато човек няма такава опора, търси институция, на която като на патерица да се опре. Затова силовите институции, силовите водачи привличат такива хора, които нямат свой собствен скелет. Защото свеждат действията към ясни и прости правила и ги поставят под своя похлупак.

- Излязохме малко встрани, но пък всичко това се отнася до психичното здраве. Кои все пак са по-тревожни и депресирани – мъжете или жените? Младите или възрастните, тези над 55?

- И мъжете и жените страдат, но реагират по различен начин. Тревожните мъже пият, дрогират се, насилват семейството си или се отдават на враждебност и агресивност, насочени често към случайни обекти. Жените по-често изпадат в депресии. Без ни най-малко съмнение най-високи стойностите на тревожните и депресивни състояния са сред хората над 55 години, възрастните, бедните, болните, най-голям е техният дял и сред самоубийствата.

- Как по-точно стои въпросът със самоубийствата през последните 15 години?Вярно ли е, че катастрофално растат?

- Като среден процент те са около 17 на сто хиляди, варират около тази цифра. В България, както и във всички източноевропейски страни тези стойности са по-завишени. Изключение правят само скандинавските страни, където самоубийствата са традиционно по-високи, както и Литва – там над 30 от сто хиляди души годишно слагат сами край на живота си. В България имаше период на растеж на този показател, от 14 на сто хиляди преди 1989 г. процентът скочи до 18-19 през 90-те години, докато стигна сегашните стойности. Не смятам, че това е успокояващо.