Киноиконата Моника Вити издъхна, прикована за леглото    

На 90 години в Рим преди дни почина актрисата Моника Вити – музата на режисьора Микеланджело Антониони. За последно тя се появи официално пред публика през 2001 г., когато беше приета в президентския дворец „Куиринале“ по повод филмовите награди „Давид ди Донатело“. Месеци по-късно изгледа като зрителка и мюзикъл в Рим.
Никога повече обичаната от цяла Италия Моника не се показа пред нея. Актрисата беше болна от неврологично заболяване, подобно на Алцхаймер, и затова съпругът ѝ Роберто Русо я криеше и защитаваше от околния свят.

Той беше човекът, който не само се грижеше за нея, а и се бореше непрекъснато против фалшивите новини, които от време на време обявяваха нейната смърт. Затова сега Русо сам се обадил на бившия кмет на Рим Валтер Велтрони и го помолил да съобщи за нейната кончина.
Мария Луиза Чечарели, както е истинското име на Моника Вити, се ражда в Рим на 3 ноември 1931 г. Всепризната като икона на италианското кино, тя има в кариерата си над 50 филма, 5 награди „Давид ди Донатело“, 3 „Сребърни ленти“, „Златен лъв“ за цялостно творчество от Фестивала във Венеция, „Сребърна мечка“ от Берлинския фестивал и др.
Моника се ражда в буржоазното семейство на римски инспектор от международната търговия. Майка ѝ пък е от Болоня. Първите години от живота си обаче момичето прекарва в Сицилия, където семейството ѝ се мести по време на войната. Тя няма щастливо детство заради конфликтите между родителите ѝ. Заради това от малка се чувства несигурна и копнее за вниманието на околните.

„По време на бомбардировките в Сицилия с братята ми отивахме да се крием в подземията. Бяхме
си построили театър, правехме се на кукли, гримирахме се, говорехме.Това беше първият ми спектакъл“, разказва Моника. Моника се дипломира през 1953 г. и веднага влиза в театралната трупа на Тофано. Започва с малки роли в киното, където работи най-вече като дубльорка. Както Микеланджело Антониони, така и Марио Моничели използват първо гласа ѝ за филмите си. Един ден Антониони търси глас за бензинаджийка в свой филм. Иска глас, който да звучи като изтощен, така че този на Моника е идеален. По време на озвучаването на ролята тя чува коментара на Антониони зад гърба си „Имате прекрасен тил. Бихте могли да се занимавате с кино“. Така започва и нейната кариера. Омъжва се за оператор, но през 80-те години в живота ѝ идва друг мъж – фотографът от киното Роберто Русо, който после става режисьор. Той остава с жена си до края на живота ѝ.