Наричали я мълчаливата самотничка. През своя дълъг живот е дала не повече от десетина интервюта, отегчавали я народната любов и светската суета.
Снимайки се в нямото кино, Гарбо била невероятно популярна. Когато в кинематографията започва новият етап и се появява звук, тя е една от малкото актриси, успяла хармонично да се влее в новите условия на работа. Разбира се, дебютът в озвучените картини й донася много преживявания. Но тревогата е напразна. Филмът „Анна Кристи“ по пиесата на Юджин О’Нийл има огромен успех сред публиката.
„Говорещата“ Гарбо се харесва на зрителите не по-малко от предишната
Филмът е най-успешният във финансово отношение през 1930 г. През 1931 г. актрисата се снимала заедно с Кларк Гейбъл във филма „Сюзан Ленокс: падение и излитане“. Това било първата и последната им съвместна работа, доколкото двете творчески личности не намерили общ език. Те изпитвали един към друг неприязън, която дори смятали за ненужно да крият от обществеността. През 1933 г. Гарбо се снима във филма „Кралица Кристина“, където не без удоволствие се появила в кадър в мъжки костюм. Казват, че била бисексуална, приписвайки й връзки с жени, сред които била писателката Мерседес де Акоста.
Всички филми на Грета имали феноменален успех, критиците я обичали. През цялата си кариера Гарбо не знаела какво е това провал. Но след излизането на филма „Жената с двете лица“ критиците се нахвърлили и върху легендарната холивудска звезда.
През 1941 г. кинодивата взема решение да приключи кариерата си
В този момент тя била абсолютно изтощена. Затворена по природа, Грета се отегчавала от постоянното внимание, откровено недоумявала защо милиони хора й пишат писма и молят да им изпрати снимка с автограф. Искало й се тишина и покой. Най-много й се искало да си лежи в кревата и да гледа телевизия. На 36-ата си година тя се уморила да играе ролята на кинодивата Грета Гарбо и опитала да стане обикновена жена и да се наслаждава на живота. Вероятно тя би направила това много по-рано, ако банката, в която съхранявала всичките си спестявания, не фалирала в годините на Великата депресия.
През 1954 г. Гарбо получава „Оскар“ за значим принос в развитието на киното.
Умира на 15 април 1990 г. Дълго време обаче не могли да я погребат, защото САЩ искали това да стане в Америка, а шведите били абсолютно категорични, че прахът на Гарбо трябва да остане в родината. Спорът продължил цели 7 години, но накрая великата Грета Гарбо била погребана в Швеция. През целия си живот тази жена не сключила брак, нямала деца, към приятелите се отнасяла твърде избирателно, затова те били много малко. Веднъж казала на своите директори и продуценти: „Искам да бъда сама“. Тази кратка фраза станала девиз на живота й.
Все още няма коментари