Радой Ралин доведе в съда 40 журналисти в моя защита

Кинодокументалистът Петър Пенчев е заснел над 100 000 км филмова лента и пази спомени за много от най-видните личности на България. По времето на соца вниманието към хроникалното и документално кино е заострено и комисия към УБО специално следи продукцията. Когато излизат първите “Фокуси”, на някои от които Пенчев е бил режисьор, нещата стават още по-сериозни. Режисьорът замалко не пострадва заради филм, в който документира незаконна препродажба на апартамент на бащата на Мария Гигова.
 
- В един предварителен разговор ми казахте, че хората на изкуството у нас и преди, и сега - винаги са били бедни. И повечето са били самоуки - самородни таланти.

- Така си е. Няма да забравя, при нас в Студията дойде Тодор Динов и ни каза, че е добре да отидем да снимаме художника Цанко Лавренов, защото е възрастен и болен и може да умре. Аз, откровено казано, се изненадах, че е жив, защото още като ученик бях чувал за него - че е класик на българската живопис, световноизвестен и т.н. А Тодор е живял в дома на Лавренов, без да плаща наем - и той много беден. От Пловдив идва в София. От Пловдив са и Теню Казака, и Златю Бояджиев. И така, отиваме ние с оператора Стефан Босев при Лавренов - на ул. “Янтра” 3. Действително беше грохнал, на ръба на силите си, не можеше да ходи. И крайно разочарован. “Те, вика, художниците мен не ме уважават, защото нямам образование, говорят против мене...”

Така ми каза. Тодор Динов беше завършил Художествена академия и специализира в Съветския съюз -анимация. Според него Лавренов бил изкарал някакви курсове в Германия, но аз ти казвам лично Лавренов какво ми каза. Борис Димовски също нямаше специално образование. Бедно момче от Ямбол. С Радой Ралин се хванаха и Радой му помогна да се издигне. Тази история с подписа на “Лютите чушки” предполагам, че я знаеш - дето опашката на прасето напомня подписа на Живков.

Тогава уволниха Димовски от в. ”Труд” и Радой Ралин - също, мисля, че беше в “Стършел” по онова време. После отиде в Киноцентъра като сътрудник.
 
Ама шило в торба не стои - почна да пише сценарий за Васил Левски - търсеше лошите страни на Апостола.
 
Например, че не е светец. Там разказва как Левски убива едно момче ратайче, което го вижда, докато Апостола се криел в една плевня. И за да не го издаде, го убива. Този сценарий не се прие. Радой също нямаше висше образование - учил е една година право и се отказал. Като стана член на Съюза на писателите, на тази база вече можеше да заема длъжности. И мен така ме признаха за режисьор. Карал съм една журналистическа школа. Вярно,
 
професори ни преподаваха - Тянко Йорданов ми беше професор, но това си беше двегодишен курс - не е някакво специално образование.
 
Ние всички бяхме бедни момчета - аз съм тръгнал от сиропиталище и после завърших един техникум по архитектура... Така потеглихме в живота - от нищото. Придобихме опит от работата... Теню Казака, това му е псевдонимът - истинското му име е Стоян Стойков,... та той беше тръгнал от жп училище, нещо като техникум, и става локомотивен машинист.
 
Като комунист го арестуват в Пловдив за саботаж по влаковете - 42-ра година става това.
 
Гръмваха котли, нещо са ги претоварвали нарочно със силен огън - те бяха парни локомотивите тогава. И го пращат бай Теню в затвора, в Пазарджишкия затвор. Един ден му нареждат да разнася храната и той захлупва с врялата бака надзирателя и бяга през нивите - не го хващат. Става партизанин в отряда “Антон Иванов”. Това е след разгрома при р. Въча на първия партизански отряд “Антон Иванов”, в който е Нанка Серкеджиева, ген. Семерджиев... Политкомисар на втория отряд е Христо Горов. Именно той включва бай Теню по издаването на стенвестник. И оттам вече след 9 септември бай Теню го правят зам.-министър на транспорта. Мои колеги оператори са ми разправяли, че са го снимали в кабинета му. Викат, “един огромен кабинет и едно малко човече зад писалището” - това беше Теню Казака. Обаче той беше честен човек.
Бай Тошо праща зам.-министъра Теню Казака куриер в Кинематографията

Причината е,  че почва да говори против Тодор Живков, против Георги Трайков.
 
Пише едно писмо до Първия, в което го моли да го приеме, за да му разкаже “някои неща за оправяне”. И така си изпросва уволнението от железниците. Пратиха го при нас, в Кинематографията - първо стана нещо като куриер - пренасяше кутии от студията до Горубляне, където беше складът. Аз дори имам един много смешен случай оттогава: като не го знам кой е и че е бил едва ли не министър, викам му: “Слушай бе, “младеж”, като отидеш в Горубляне, донеси ми еди-кво си, еди-що си там за едни дубове, и си донеси и билетчето да ти го осребря!” Едва по-късно разбрах кой е, но той с нищо не ми показа тогава, че съм го оскърбил или подценил, понеже той е голямата работа - вършеше си работата съвестно. Дори ме обикна. И в един момент ми стана главен редактор (смее се - б.а.). И тоя човек, вместо да ми се сърди, все викаше за мене: “Пешо ме е учил, показвал ми е много работи да се науча - той е професионалист!” Даже когато назначаваха при нас Радой Ралин, до мене се допита: “К`во ще кажеш, Пешо, да го назначим ли - талантлив е, вика, двама сина има, разведен е... Ще прави “Фокуси” при нас...”

Радой ходеше с едни кърпени лакти - много беден беше, гонеха го отвсякъде. Питам го веднъж: “Вярно ли е, че три пъти са те уволнявали?”, а той ми вика: “О-о, Пешо, ти да си жив - седем пъти са ме уволнявали досега!” Но не падаше духом. Имаше един лаф: ”Аз имам частни идеи и частно си работя!” - под чужди имена пишеше. Като го назначиха при нас, направи няколко прегледа и заедно направихме два-три. Ей такива превратности на съдбата. Но мисълта ми беше, че повечето от нас не бяха висшисти, изучихме си професиите в работата, и си обичахме работата. Често и пострадвахме от нея! Веднъж без малко да ме осъдят...

- Чувала съм за този случай. Май за бащата на Мария Гигова, гимнастичката, ставаше дума?

- Да, направих филм против Вердо Гигов. Той взима един апартамент от една бедна жена - шивачка във ВИТИЗ, арменка. Изкупува го от нея и съдът е на негова страна, защото коя е Мария Гигова, коя е шивачката!.. По онова време се шушукаше, че бай Тошо я харесва Мария и т.н. - нелегални слухове са това (смее се - б.а.). Става дума за един апартамент, партерен, на “Аксаков” - собственост на строителен предприемач, по правото му на едно жилище. Първо апартаментът е продаден на арменката, после я изхвърлят и Вердо Гигов е втори купувач на същия апартамент. Съдът решава, че този апартамент е на шивачката - аз взех делата, видях с очите си, че правото е присъдено на нея. И Върховният съд вече обръща нещата в полза на Гигов. Кръстих филма “Приказка за правдата”. Гигов подава жалба срещу мен в Окръжния съд.

В ”Работническо дело” излезе статия срещу мене - че съм извратил нещата и че злепоставям съда.

Идват трима прокурори в Студията на “Гаврил Генов” и ме разпитват. Питат ме сега дали Теню Казака не ме е подвел. Явно са имали едно наум за старите му разпри с Първия. Викам, няма такова нещо - аз съм журналист, еднолично съм решил да повдигна въпроса - има едно решение и второ решение на съда - съвсем различно - къде е правдата?! Стигнахме до съд.
И в залата, какво мислиш се случва - Радой Ралин довел 40 души журналисти! Откъдето ги намерил - да ме защитят с присъствие. Теню Казака, и той, честен човек: “Аз, вика, отговарям за “Кинопрегледа”, не Петър Пенчев! Аз съм главен редактор - аз нося отговорност!” Питат Гигов оттегля ли си обвинението, той отговаря: ”Не, не си го оттеглям!” Колегите снимат, Емил Робов от “Стършел” беше и той там,... изобщо всички - на моя страна.

Съдията, изглежда, като видя тая масовка около мене, накрая каза: “Не може да се образува дело - служебно лице може да отправи критика към частно лице. Закривам заседанието” - и така се потули случаят. Но жената не можа да си върне обратно апартамента. Важното е, че виж каква солидарност имаше тогава между нас и как в един такъв момент можеш да разбереш кои са мижитурките и кои истински личности. Радой вече не работеше при нас и въпреки това дойде, доведе хора в моя защита. И бай Теню - също. Е, като говорехме за образованието, не че е маловажно, но ей такива неща правят хората личности - така мисля аз.