- Какво се случва в БНР в момента?
- Не се случва нищо сензационно, нищо, заради което трябва да се обръща специално внимание на радиото. Нормалните проблеми, нормалните успехи, които са свързани с живота на една медия. Няма нищо, което да запълни жълтите страници. Поне аз така виждам всекидневието ни.
- Витае напрежение, не можеш да отречеш...- Много пъти, когато се изкаже формулата за напрежение и протести, питам къде ги видяхте. По какъв начин ги констатирахте. Нямам никакъв повод, свързан с живота на радиото, функциите му, оттам управлението, оттам настоящето и бъдещето му, който да ни тласка към разсъждение за криза. Вярно, имаше периоди, в които недоволни колеги се опитваха да изразят своето несъгласие, нямам обаче никакво обяснение. Чух много малко, дори никакви аргументи от тяхна страна. И смятам, че действията им бяха безпочвени, парадоксални, без никаква житейска логика. Така че продължавам заедно с екипа си напред. Ето, на 81 години стана БНР. Отбелязахме годишнината със силна церемония, имахме много други неща и събития, свързани с истинската дейност на радиото. Очаквам в близко време да се разреши още един пак парадоксален казус, свързан с пускането на новата радиостанция в Кърджали.
- А-а, на турски език ли?
- Не, не! Колкото и да обясняваме бавно, спокойно и полека, все още има хора, които не разбират за какво става дума. Радио Кърджали ще бъде регионална радиостанция, която ще излъчва комбинация от местна програма на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! И от 24-часовите предавания само 3 часа ще са на турски. Ние не правим турска радиостанция, нека се разбере един път завинаги. Ние сме готови с екип, ремонтите са направени, така че след дни или седмици излъчването ще започне. На български.
- Какво още ти остава да направиш, краят на мандата ти се вижда?
- Първо, три месеца, които ми остават, не са малко. А всичко, което е написано в моята концепция, с която станах генерален директор на БНР, е реализирано. Предполагам, че като дойде времето за новия конкурс за генерален директор на радиото, сегашното ръководство ще трябва да направи отчет за свършеното. Мисля, че не е малко. Общо взето, нямам никакво основание да съм недоволен от последните близо три години като шеф на радиото. Без да подреждам нещата, защото, каквото и да говорим, става дума за пари в края на краищата. Два пъти увеличихме заплатите на работещите в БНР. Два пъти увеличаваме заплатите с наши средства, благодарение на нашата финансова политика в рамките на един и същ бюджет, който ни отпуска държавата. Никой не ни дава и една стотинка повече за това, което направихме. Функционира училище за радио, към края на февруари ще бъде пуснат трети випуск, подобряваме излъчването, подобряваме радиоразпръскването и още, и още. Има повод за удовлетворение все пак, но някои неща не успяхме да направим.
- А причина за това не са ли и намалените хонорари?
- Хонорарите ги намалихме единствено заради държавното изискване в бюджета с 10 процента. Но както намалихме хонорарите обаче, увеличихме заплатите, намерихме и други механизми, с които компенсирахме това намаление. И за недоволството и критиките нямам разумно обяснение. При нас има “щатни протестиращи”, все едни и същи хора.
- А какви са причините за спирането на предаването на Волгин “Деконструкция”? Нещо лично?
- Логични и точни. И нищо лично. Той нарушаваше системно изискванията на закона за радио и телевизия. Говорили сме с Волгин много пъти за липсата в предаването на плурализъм, за липса на няколко гледни точки, а всичко това ако не се прави, има цензура, има ограничаване на свободата на словото. Ние от радиото не сме казвали на Волгин какво да говори, ние го молехме да даде възможност в предаването да се чуе и друго мнение, различно от неговото. И понеже не се застъпваха всички гледни точки, “Деконструкция” изпадна от схемата на “Хоризонт”.
- Какви компромиси направи през близо тригодишното си управление на радиото?
- Не ми се говори за това, защото ще излезе, че има неща, за които съжалявам, и неща, които съм направил против волята си. Нищо не съм направил против волята си тук и нищо няма да направя и занапред. Както знаеш, аз все не мога да привърша, това ме кара да раста. А съм на 63 години, ха де! Имах и имам здравословни проблеми, но не казвам, че причина за тях е работата ми. За нея аз, както се казва, “човек убивам”, макар че сегашната журналистика не е това, което трябва да бъде. Девалвацията с особена сила си личи в нашата професия, почти трагедия.
- В такъв случай би ли се кандидатирал отново за шеф на радиото?- Въпросът е много сложен, ще отговоря, когато му дойде моментът. По отношение на сили, желание, възможности - административни и творчески, не мисля, че нещо трябва да ме спре. Мога да поемам отговорности и ще кажа ясно, че сили за още един мандат имам, но това не премахва въпроса има ли смисъл.
- Тази година е олимпийска. Спортната редакция ще се представи ли в нова светлина, как ще отрази събитието на годината?
- В спортната редакция работят 10 души. Обичам тези свои колеги много, защото аз съм започнал в тази редакция. Готвят се за олимпиадата, те си знаят как. Но от друга страна, не съм доволен много от изявите им, може би съм прекалено взискателен към тях, не зная. С идването ми тук като директор направихме всичко възможно да вземем правата и да предаваме футболните шампионати след прекъсване от 2 години. И това щеше да бъде и за програмата, и за слушателите една голяма находка. Чуха се гласове, че програмата ставала футболна, че “ритнитопковците” крадат време, а моите спортни колеги не се пребориха да защитят мястото на футбола и сега “Царя” почти го няма в “Хоризонт”. Жалко е. Аз съм човек от спорта и въпреки заетостта си следя почти всичко. Бях на церемонията по награждаването на “Футболист на годината”, гледах и “Нощта на шампионите”, вълнуваше ме тенисът в зала “Арена Армеец”, волейболът също, много се зарадвах, като бивш атлет, че спортист на годината е лекоатлетката Габриела Петрова, очаквам и олимпиадата в Рио с нетърпение. Това от мен.
Все още няма коментари