. Издателство „Милениум” пуска от печат втората част на книгата „Записки по революцията” на проф. Евгений Дайнов.
. Той е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив. Баща му е бил кореспондент на в. „Работническо дело” в Лондон.
. Средното си образование получава във „Форест Хил Скуул”. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г., а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет, както и магистърска степен по модерна история (1984) отново там. Преподава известно време в Оксфорд. Бил е асистент в Софийския университет. Има докторат по съвременна история (1985). От 1993 г. е директор на Центъра за социални практики в София. Професор е по политически науки в НБУ (2002).
- Проф. Дайнов, издателство „Милениум” пуска от печат втората част на книгата ви „Записки по революцията”. Какво представлява тя като жанр – публицистика, документалистика, мемоаристика или е аналитично-философски прочит на годините след 1989-а?
- Това е документално-забавен разказ за моите приключения в тези бурни времена.
- Ваша основна теза е, че сме в перманентна революция. Защо е така?
- Защото непрекъснато възникват някакви конфликти, които се оказват неразрешими без резки движения. Тогава се появяват революциите, които често пъти заместват опасността от гражданска война. Някой път стават и те граждански войни, но по-честото е при неразрешими конфликти революцията да се появи, за да ги разреши по един невоенен начин. Т.е. изключително полезно нещо е революцията.
- И в момента не сме ли в класическа революционна ситуация, при която масите не могат да живеят по старому, а политическата класа не може да реши проблемите им?
- Ние, в България, сме перманентно в революционна ситуация поне от четвърт век. А вече и по света, както виждаме. Така е поради две основни причини. Първата е, че всяка власт винаги се опитва да стане олигархична и монополизираща, а в ерата на глобализацията това се оказва по-лесно. И народите въстават срещу олигархиите. Втората причина за тия неща е, че има липса на лидерство в демократичния поне свят, и не само. Т.е. лидерите, вместо да задават смисли и обяснения, нещо си мишкуват, което отново води до недоволство.
- Защо тогава не се случва класически революционен взрив от типа „Аврора”, защото няма хегемони ли, лидери?
- Революцията в Русия е февруари 1917 г. Октомври е въоръжен преврат, проведен от болшевишката партия. Модерните класически революции започнаха още 1985 г. във Филипините срещу Фердинанд Маркос. Тогава на това му се викаше пийпъл пауър. Т.е. огромни маси хора, невъоръжени, излизат по улиците и блокират всичко, докато не се смени властта и не се смени общественият договор – смисълът на живеенето заедно. Към този нов цикъл ние се включихме от 1989 г. И това си продължава.
- Ако проектираме тази ситуация днес и тук, какво се случва с нашето управление – ГЕРБ с Реформаторите или ДПС като алтернатива?
- В правителството и в управлението на всички равнища се случва онова, което се е случвало в Русия в началото на XIX в. Когато императорът пита Николай Карамзин, първия историк, който непрекъснато е обикалял цялата страна, какво се случва в империята, Карамзин отговаря с една дума: „Крадат!”. Днешното управление може да бъде описано точно с тази дума. Крадат! Ако забелязвате, държавните пари са свършили. Имаме преизпълнение на бюджет, имаме актуализация на бюджета – милиард и двеста милиона уж се появиха от въздуха, за да попълнят бюджета за тази година. Но никой няма пари, никой не плаща.
- Добре, нали сме демокрация, защо не сработва корективът на останалите власти?
- Ние сме отвлечена демокрация. Вместо разделение на властите имаме една и съща шайка, която горе си шушука по върховете и планира какво още да ни открадне – гора ли ще бъде, вода ли ще бъде, бюджетът ли ще бъде, евросредства ли. Така си просят революция. Тя ще им се стовари на главата.
- Тези революции, на които сме свидетели от 90-те години, та до Арабската пролет и окървавения Париж, не са ли изнесени революции в желанието за свръхлиберализъм и налагане на точно определени цивилизационни модели?
- Не, не Барак Обама финансира тези революции.
- В текстовете си използвате топоси, имена, рок банди. Това съзнателно търсени кодове ли са?
- От време на време революцията е неотличима от рокендрола и тези рок заглавия в тази книжка, която ще излезе скоро, са от цялата 1989 г. – всички глави вътре се оказва, че съвпадат с нещо, описано в рокендрола. По-нататък вече не е така. Сам по себе си рокендролът е революционен инструмент.
- Една от студиите в предишния том провокативно е озаглавена „Войната с лайната”. Продължава ли тази война по страниците на новата книга?
- „Войната с лайната” описваше моите приключения в казармата, където вечно всеки уикенд, вместо да бъда в градска отпуска, ме пращаха да чистя тоалетните. Но войната с лайната в политически смисъл тече в България от няколко години.
- Какво всъщност е новото в този анализ, който излиза от печат и тръгва към пазара, какво е посланието ви към аудиторията?
- Посланието към аудиторията е: Бъди свободен, защото така е по-забавно, по-пълно е с приключения, отколкото ако те е страх.
