Аха, да влезе в театралното училище и се отказала. Омъжила се много млада, синът й вече бил роден, живеела при свекър и свекърва с патриархални порядки и въпреки че всички я обичали и всячески й помагали в домакинството, предпочела театърът да остане нейното хоби.
А иначе - цял живот била свързана с магията на сцената, както впрочем и нейният съпруг Евгений, дългогодишният главен реквизитор на Шуменския театър. Жени замествала актриси, участвала в пиеси, била суфльор, координатор, организатор,
завеждащ рекламата, какво ли не - целият й трудов живот протекъл в три театъра в Североизточна България - Търговище, Разград, но главно в Шуменския. Играла централни роли в самодейни състави, на читалищни и театрални сцени. Обаче и днес твърди, че добрата актриса не може да бъде и образцова семейна жена, все нещо куца, казва Жени.
Не се дава нито на възраст, нито на болест,
а разговори за неприятности прекратява с досада веднага. Но й тежи, че връстниците й оредяват, а най-близката й приятелка прекрачила вече в отвъдното. Сестра й е във Варна, при своята дъщеря, за да й помага за трите деца. Откакто мъжът ми почина, и той без време, от болест, докато докторите разберат какво му е, ми остана само Герчо, синът ми. Той ми е най-близкият, с него всичко споделяме, ама си има свои грижи - семейство, работа, деца.
Ето тези трите неща са най-важните в живота на всеки човек, най-много те даряват радост, в тях е истината. А
аз съм наистина щастлива жена, защото се радвах на любящ мъж,
имам прекрасен син, внучка, внук, доживях и правнучка да видя! Какво мога да искам повече? Но искам - мечтая България да стане райска градина, да спрем онези, които я превръщат в пустиня. Искам децата ни да останат тук, да създадат семейства, да отгледат внуци и правнуци, здрави, доволни, щастливи. Щом са добре младите, и ние, старите, ще сме добре, твърди пенсионерката, която отново е в София. Тук кара обикновено зимата, на парно, а като се стопли, се връща в Шумен, но все по-малко я свърта в празния апартамент, сама.
Когато събориха къщата на свекър ми, ни рекоха, че най-много година ще ни държат на оборотно жилище и ще се преместим в новия апартамент. Обаче на чуждо място изкарахме повече от 20 години! И меракът ми мина, и младостта ми, и мъжът ми умря на всичко отгоре.
Съседи ни подпалиха жилището, изгоря цялата ни покъщнина!
Очите й заблестяват, гласът й прекъсва, но Жени се овладява на мига. Корава жена! Всичко я интересува, чете много, можеш и след полунощ да я видиш да чете я вестник, я книга нова. Гледа телевизия, има мнение по всеки въпрос, мисли със собствената глава, не се поддава на манипулации, коментира с чувство и точно. Най-много й тежи, че демокрацията не е никаква демокрация, а фалш. Бюрокрация, ама каква, който управник да хване кокала, е все едно - не го пуска и ни за народ мисли, ни за бъдеще, гневи се тя. Гледа само някой да не му седне на стола, на всичко е готов, за да си запази властта. Най-важното е да се налапа хубаво, че да има и за внуците му, и за правнуците му. Моля се политиците да мислят за народ и държава, за да я има България, така ще заживеят по-добре и младите, и старите, казва Жени и припомня, че невинаги е било така. Макар да е преживяла още какво ли не.
Родена в село Вардун, Търговищко,
едва тригодишна останала полусираче,
баща й починал много млад. Майка й се омъжила втори път, родила сестра й, заживели в Шумен. Жени била отличничка, винаги и навсякъде. И синът ми завърши със златен медал, хвали го майката, завърши компютърно инженерство и стана научен работник - кибернетик, изобретател, но след като промишлеността и науката ни беше унищожена през т.нар. “преход”, се принуди да завърши право и сега е адвокат. И Жасмина, и Евгений - внуците ми, и те са много добри и умни деца, бяха отличници в училище и Евгений е вече доктор по история, а Жасмина - магистър-еколог. Много ми се иска още правнуци да имам, моля се за това всеки ден! Децата са смисълът на живота, не парите! Моята пенсия ми стига, то стар човек от колко пари има нужда? Не си купувам нови дрехи, по чужбина не ходя, но виж - на театрална премиера съм винаги на първия ред! Като ветеран получавам билети безплатно, усмихва се възрастната жена...
Все още няма коментари