Д-р Георги Икономов: Кръстиха на мое име извор на Шпицберген!

Цял живот се занимавам с темата за близнаците и пещерното лечение, бях моряк, турист, направих два санаториума в пещера „Магура”, кръстиха на мое име извор на Шпицберген, а има още толкова неща, до които не съм се и докосвал, твърди бащата на Нептуновата поща.

Георги Икономов е български лекар, кандидат на медицинските науки, майстор на спорта по туризъм, спелеолог, член на Съюза на научните работници, пътешественик, журналист и общественик, основател на българската "Нептунова поща”.

Има принос в няколко области на медицината. Научните му изследвания  са главно в областта на гемелологията (наука за близнаците). Инициатор е на Първия международен симпозиум по гемелология, проведен в Рим през 1969 г. Там получава най-голямата награда на Института по генетика и гемелология "Григор Мендел". Световнопризнат специалист е в областта на спелеотерапията (пещерното лечение) и терапия-субтуранея (подземното лечение) на бронхиалната астма. Организатор на пещерен санаториум за деца в Хомбасецката пещера в Чехословакия (1968). За разработките му в тази област през 1969 г. Ягелонският университет в Полша го удостоява с медала "Анджей Снядецки". Създава в България пещерните санаториуми Магура І и ІІ (1971 и 1973). Като рентгенолог-антрополог въвежда в България палеопатологията (наука за болестите на хората от древността). От 1978 г. се занимава с ихтиорентгенология.

Основател е на българската "Нептунова поща". Своя дебют в световната "Нептунова поща" прави през 1978 г. като корабен лекар на траулера "Физалия". В чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава д-р Икономов само за един месец (август) хвърля в океана 1300 бутилки, а за една година - 11 111 бутилки, с което надминава четири пъти дотогавашния световен рекорд. Следват "Нептунови пощи" в Черно и Бяло море, край бреговете на Куба, в Жълто море и севернокорейските реки Тедонган, Чънгънган и Амнокган. През септември 1996 г. д-р Икономов получава едно изключително признание. Издателството на Книгата на рекордите "Гинес" му изпраща цветна диплома, която удостоверява, че е включен в Книгата за 1997 г. на  17-а страница под № 212097. По този повод заедно с дъщеря си Анета, преподавателка в Държавния университет в Богота и в колумбийския институт "Карл и Куерло", организират продължителна експедиция по долината на река Амазонка. Заедно с южноамериканските си колеги хвърлят в Амазонка 777 бутилки. Цял живот  д-р Георги Икономов е  активен и жизнерадостен.

- Как поставихте началото на осъществяване на идеята „Нептунова поща”?

- С брат ми Митко, ние сме близнаци, мислехме как да станем герои като тези от романа на Жул Верн „Децата на капитан Грант”. Случаят дойде съвсем неочаквано. Беше през далечната 1932 г. на 9-годишна възраст. Нашият съсед бате Ване ни беше завел да ни повози с лодка на езерото „Венеция”  край  село Гирчевци, близо до Кюстендил. Седнахме на брега за почивка. Бате Ване изпи бутилката с вино, която носеше, и заспа. Тогава с брат ми решихме да пуснем послание в бутилката и да я хвърлим във водата. Наоколо обаче нямаше никаква хартия, нито молив. Изведнъж видях кутия с цигари „Томасян”. Откъснах капака и с недогорелите върбови клонки успях да изпиша имената и адреса. Напъхахме го в бутилката, но не знаехме откъде да намерим запушалка. Царевицата, която растеше наблизо, реши този проблем. И… първото писмо в бутилка пое своя път по река Струма. Бате Ване се събуди и се ядоса, че сме му скъсали цигарената кутия. Като разбра каква е работата, се засмя и каза: „Онази бутилка са намерили в корема на акула, а вашата кой знае какъв шаран ще я глътне?” Да! Но не беше шаран. След  дни дете намира бутилката в Гърция. Скоро от Хамбург съобщиха, че еди кой си българин е пуснал бутилка, която е намерена в Гърция. Поинтересуваха се кой съм, какъв съм. Голям шум се вдигна тогава.

- Кой всъщност е Георги Икономов?

- Баща ми беше железар, а майка ми шивачка, домакиня. В училище бях отличник, знаменосец на гимназията. Знаех много добре латински от малък. Приеха ме да уча медицина в София. Отпуснаха ми стипендия от фонда за „Даровити деца и юноши”, защото нямах пари да уча. Като завърших, отидох на работа на гръцката граница.

 - А след това?

- Житейският ми път е много пъстър. Като ерген повече от 16 години водих  активна туристическа и моряшка дейност. През 1958 г. бях удостоен със званието „Майстор на спорта”. Така развих уменията си като спортен лекар. Увличах се много и по пещерното лечение и подземната климатотерапия. След дълга борба за убеждаване на различни инстанции в правотата на това, с което се занимавам, успях да построя два санаториума в пещерата „Магура”. За мое разочарование трудът ми беше ограбен и с него се гордееха други хора, които не познаваха същността на пещерното лечение.  Тогава си казах: „Трябва да се отделя от тази действителност, която ме потиска със завистта, славолюбието и плагиатството на колегите в моята страна. Само далечните морски пътешествия биха възвърнали психическото ми равновесие”. И спонтанно взех решение да се оттегля и да тръгна на далечно плаване.

- За пълно опознаване на света?

- Започнах да търся подкрепата на различни ведомства и редакции, като ги запознавах с “Нептуновата поща” и моя бъдещ план. Никой не искаше да ми сътрудничи.  Моята цел беше да създам българска “Нептунова поща”, която да не отстъпва по показатели на тази от клубовете за колекционери на морски бутилки. Първата възможност, която ми се удаде, беше да пътувам със западногермански изследователски кораб. Съпругата ми категорично ми каза да не се качвам на кораб от капиталистическа страна. Такива бяха времената.  Както се казва - „Всяко зло за добро”. Удаде ми се възможност да тръгна като корабен лекар с наш български траулер „Физалия”, който пътуваше към далечната Америка. Започнах да хвърлям бутилки по време на прехода от Канарските острови при Африканския бряг та до Ню Йорк. Така започнах осъществяването на моя план. Съобщението, което пишех, беше винаги едно и също: "Послание за мир между народите на Земята, чисти води в моретата и океаните, пълна хармония между хората и всички религии по света". На 6 май 1978 г. за първи път стъпих на Нюйоркското пристанище. Не вярвах на очите си. След толкова десетилетия ми се сбъдваше една мечта. За първи път пътувах на такова далечно разстояние, и то по вода. Възхищавах се на изгревите и залезите от кораба, но колко зловещи бяха морските бури. Тогава, след такава буря, половината от екипажа получи морска болест, а на мен, новака – нищо ми нямаше. Като премине този ад, спокойствието на океанските води те кара да забравиш, че си бил на сантиметри от смъртта.

- Сещате ли се за куриозни случки?

- По-скоро се сещам за иронията на съдбата. През 70-те години на миналия век решихме с един приятел да пуснем писма в бутилки по някои наши реки. Една девойка намира наше писмо и това стана повод за се запознае с приятеля ми. Влюбиха се и решиха да се задомят.  Няколко покани за сватбата също пуснаха в бутилки. Някои от тях бяха намерени от гръцки семейства. Те дойдоха на тържеството със скъпи за онова време подаръци – хладилник, печка, пералня…

- А по далечните брегове?

-  Изключително беше пътуването ми до Шпицберген с ледоразбивач. Посетих ескимоси. Срещнах бели мечки. Там моето име остава завинаги. Познатите острови са шест. По време на моето пребиваване беше открит седми, на който има… минерален извор. Кръстиха го Ико, от Икономов. Един от най-ценните ми сувенири е синьопера корона, дар от шамана на племето Ягуа. Щом излязохме от река Амазонка и тръгнахме по баира, индианците не ни пускаха, докато не се татуираме. После цял месец ходихме нашарени като великденски яйца из Богота. Излекувах някои баби, а шаманът в знак на благодарност ми подари короната си.

- Продължавате ли да пускате по вода вашите послания?

- Спрях, когато броят им стана 77 хиляди. Искам да запазя свещената седмица.

- Каква е равносметката?

- Българската “Нептунова поща” започна като детска мечта преди 83 години, но не я напуснах,  нито забравих през целия си живот. И  досега ме обвиняват, че все още се занимавам с детски игри, че те не отговарят на моята възраст. Една латинска поговорка гласи Juventus ventus, vivere labore est - Младостта отлита като вятър, трудът побеждава всичко… Сбъднах детската си мечта и се чувствам победител!

Станислава ГАВРИЛОВА