Андрей Луканов е бил масон!

Станчо Стоев е журналист с голяма практика. Той е дългогодишен главен редактор на общинския вестник „Първомайско знаме”, преименуван впоследствие в „Първомай днес”. Като номенклатурен кадър на комунистическия официоз в града той има достъп до много „скрита” информация, събития, диалози, факти и действия от страна на управляващата партия и нейни величия.

Негов градски е и последният министър-председател на Народна република България - Георги Атанасов. В дните около „преврата” на 10 ноември Стоев реши  да вдигне завесата пред събития, чийто свидетел е бил.
 
- Кой е най-яркият ви спомен от вашия градски Георги Атанасов?

- На 12 септември 1996 г. в Първомай, пред препълнен салон с посетители и „нажежени до бяло” страсти, Георги Атанасов произнесе слово, свързано със събитията около 10 ноември 1989 г. и смяната на Тодор Живков. Хората живо се вълнуваха и от неговото участие в този процес, и от това да поясни защо и как точно се стигна до 10 ноември реално. Но колкото и да слушахме с притаен дъх, от това слово не стана ясно защо Тодор Живков предлага него за заместник и защо самият той - Георги Атанасов, му отказа?

И още нещо много любопитно. През цялото време в Първомай той говори за „нашата, на инициаторите на 10 ноември, политика” и разправя за това как в Политбюро се бил формирал колектив от хора, които искали радикална промяна в ръководството на партията. Но замълча и не спомена нито едно име в подкрепа на казаното. Тоест не каза имената на тия „инициатори на 10 ноември”.

Това му слово не остава нечуто от друг един именит първомаец - проф. Желязко Колев, който живее в София. И една заран той ми звъни в редакцията на вестника. Професорът ме пита: „Станчо, ще публикуваш ли една моя статия по повод словото на Георги Атанасов, но без редакторска намеса?”. Обещах му. Така проф. Желязко Колев ми донесе на крака в Първомай статията си. Беше писал за извънредното заседание на Политбюро на 9 ноември 1989 г. от 17 часа - даже точно така беше и озаглавена. Започнах да чета и настръхнах. Факти... Аналитичен ум. Рови надълбоко. Вдигнах очи и го питам: „Професоре,

защо всичко се срина?

А проф. Желязко Колев, който е автор на сума ти трудове и мемоарни книги и който също беше във високите етажи на властта – в ЦК на БКП и началник на отдел „Постоянни комисии” в Народното събрание, но тихомълком, перфидно и методично беше изтласкан назад – ми отговаря: „Виж, Станчо, не беше дошъл 10 ноември, когато още в началото на 1989 г. един приятел от МВР ми каза следното: Желязко,

горе във върха на партията има петима масони
 
Срещнах един ден Добри Джуров и му викам: „Ти знаеш ли, че при вас, на върха, има петима масони?”. Добри ми се сопна: „Ти пък откъде знаеш?”. Викам му: „Знаеш, че съм генерал от МВР и още имам приятели”. Тогава той обърна „другото листо”. Смекчи тона. Пита ме благо-благо кой ми бил казал, да съм му споменал името. Отвръщам му, че все едно няма да му кажа кой. Изслушах професора и от упор го запитах кои са тия петимата масони във върховете на БКП. И той ми отговори: Единият от масоните е Андрей Луканов. Имената на останалите четирима масони си остават за мен!

- Искаш да кажеш, че е масонски заговор смяната на властта, тръгнала от датата 10 ноември?

- Аз нищо не искам да кажа, освен онова, което ми каза проф. Желязко Колев, който от 1932 г. е бил член на РМС, от 1937-а на БКП. Три пъти е съден за революционната си дейност и е лежал по затворите, работил е в МВР и е бил все из високите етажи на властта до ЦК на БКП, до Народното събрание. Крушката си има опашка.

- Да не би в онази статия на професора, която си пуснал, да е имало знаци за подобно съмнение?

- Статията беше прелюбопитна. Предизвика страхотен интерес. Загряха телефоните на редакцията. Звъняха отвсякъде из страната. В тази статия проф. Желязко Колев открито и яко засягаше самия Георги Атанасов за това, че в изявата му пред гражданството на Първомай е имало неточности, празноти, премълчаване на истината,
 
скриване на факти
 
Тези премълчавания са точно за така наречените от Георги Атанасов „инициатори на 10 ноември” и формирания колектив в Политбюро, който искал радикална промяна чрез промяна в ръководството на партията. И тъй като Атанасов не казваше конкретни имена, професорът директно изразяваше съмнение в достоверността на думите му.
В статията си, анализирайки всичко около датата 10 ноември 1989 г., проф. Желязко Колев включваше още три много важни събития, които обаче по необясними причини Георги Атанасов упорито премълчаваше.

- А именно?

- Това са двете извънредно важни срещи на Димитър Станишев, Добри Джуров и Йордан Йотов с Тодор Живков на датите 8 и 9 ноември 1989 г. А те са в основата на оставката на Тодор Живков. На тези срещи тримата убеждават Тодор Живков да подаде оставка на 10 ноември – на пленума?! А Тодор Живков заявява „Добре! Ще си подам оставката сега!”. Тримата заедно с Тодор Живков отиват на заседанието на Политбюро, както твърди Димитър Станишев. И поддържат активно предложението му за оставка.

Но за извънредното заседание от 17 часа на 9 ноември на Политбюро Георги Атанасов дори не спомена пред съгражданите си в Първомай и дума. А точно на това важно заседание Тодор Живков устно си подава оставката като генерален секретар на ЦК на БКП. И той, както твърди по-късно Димитър Станишев, предлага Георги Атанасов да го замести. Но Атанасов си прави отвод под предлог, че като министър-председател е затрупан с проблеми. Така и не става ясно
 
защо Живков му предлага поста си, а той отказва
 
Политбюро приема оставката на Живков и решава Петър Младенов да бъде предложен за генерален секретар на ЦК на БКП. Но всички тези подробности отново са премълчани от Георги Атанасов, който не обелва и дума за самия пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., чието заседание той лично води, когато Тодор Живков наистина остана с отворена уста при съобщаването на оставката му.
Уви! Истината за тези и още много събития, наред със смъртта на 2 октомври на Андрей Луканов през същата тази 1996 г., остават без отговор и до днес. Но истината един ден ще лъсне!