Венета на Ботев си отива в мизерия  

Венета, жената на Христо Ботев, доброволно изоставя охолния живот и спокойствието заради любовта си към поета и се обрича на глад и мизерия.

Родена е през 1847 г. във Велико Търново в семейството на търговеца Стоян Везирев. Майка й е внучка на прочутия търновски търговец на кожи Пенчо Рашев. Родителите я омъжват за възрастния, но пък богат сарафин Дончо Петров, преди да е навършила 17 години.

„Сърцето му беше студено“, разказвала след години за него Венета на внучката си, която носи нейното име - Венета Рашева-Божинова. От брака им се ражда синът на Венета – Димитър. Появата на детето не прави брака по-щастлив и през 1868 г. младата жена предприема нечувана за онази епоха стъпка – напуска мъжа си и взима със себе си тригодишното момченце.

Въпреки консервативните нрави Венета среща подкрепата на майка си, която я праща при своя брат в Букурещ – заможния владика Панарет Рашев.

Различни са версиите за запознанството на Венета и Христо Ботев.
Според една от тях това става по време на празник, когато Панарет традиционно след църковната литургия приема гости от българската колония в Букурещ. Там се появява Христо Ботев, който по това време е учител в българското училище в румънската столица. Венета, пременена в една от най-хубавите си рокли, поднася сладко и кафе на гостите и така се среща с мъжа на живота си. Любовта им пламва от пръв поглед.

Според друга история тя често минавала край печатницата на Каравелов. Ботев, който седял с другари отпред, всеки път се заглеждал във владишката сестриница. Един ден я настигнал, обяснил й се в любов и оттогава почнала сърдечната им връзка. Любовта между Венета и Ботев дълго време е пазена в тайна – вуйчото от години води духовна война с българския революционер. Захари Стоянов също свидетелства за взаимоотношенията между поета и митрополита: „Колко е той видял и патил от бъдещия свой зет! Какви скандални истории е дигал той отгоре му. Един път без време го накарал да избяга от Букурещ във Виена. Племенницата му Венета, съпруга по-после на Ботйова, разказва, че когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.

През това време, скришно от владиката, Венета носи на хъшовете храна или ризи и чорапи. Грижи се и да са чисти и спретнати дрехите на Ботев. Доброто й отношение към хъшовете още повече разпалва любовта на Ботев. По този повод Захари Стоянов пише: „Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.

Но идва момент, в който любовта между двамата не може повече да бъде крита. „Доброжелатели” донасят на вуйчо й, слуховете се понасят. Владиката категорично забранява на Венета да се среща с Ботев, нахоква я, злослови по негов адрес. Една вечер става голям скандал. Венета успява тайно да се измъкне и да се види с любимия. Разказва му за разправията и заплахите, как й е забранил да се среща с „тоя харамия”. Малко след това тя доброволно изоставя охолния живот, който води, прекъсва и всякакви контакти с вуйчото Панарет, който осъжда постъпката й като предателска. Реално църковен брак двамата не са сключвали.

Ботев е категорично против и казва на Венета, че трябва да вярва на дадената от него дума. Но спазват народния обичай и редят сватбена софра с гости, песни и хора. В новия си дом Венета върти бедното домакинство на поета, посреща и храни приятелите му, българските хъшове. Често ги посещава Стефан Стамболов, за когото Ботев е идол. На 12 април през размирната 1876 г. Венета ражда дъщеря им Иванка. На следващия месец той повежда четниците на смърт или свобода.

В деня, когато напуска дома си на 13 май 1876 г., Ботев казва на жена си, че заминава за Браила и Галац. Венета научава истината, когато я настига вестта за смъртта му. По-късно тя получава прощалното му писмо, писано на кораба „Радецки“, и го пази до смъртта си. След героичната смърт на Ботев тя остава без никакви доходи и трябва да се грижи сама за двете си деца.

След Освобождението Венета получава жалка поборническа пенсия от 30 лв., която не стига за нищо. Тя няколко пъти пише просби до Народното събрание с молба сумата да бъде увеличена, но получава откази. И то от председателя Стефан Стамболов, когото е хранила дълго време в Букурещ и когото Ботев много обичал.

Стамболов се отвръща от Венета и дори когато веднъж я среща на улицата, се престорва, че не я познава, извръща глава и файтонът му профучава край нея.  На една от последните й молби е сложена резолюция пенсията да се увеличи на 60 лева. Във вестниците се появяват публикации, че Венета иска да се възползва от славата на мъжа си.  Гордостта и достойнството й са накърнени и с протестна телеграма до председателя на Народното събрание на 17 ноември 1895 г. тя се отказва от мизерната месечна сума.