Тя нарече Тодор Живков "дървена глава" и оцеля

Разбира се, в онова цензурно социалистическо време, когато човекът на държавната тайна последен прочиташе вестника, преди да го завъртят машините, това нямаше как да стане. Но при Петронка Техова от отдел “Партиен живот” на някогашния окръжен вестник “Хасковска трибуна” се получи. На челна страница и в заглавие. 

И до днес местните журналисти се питат как е могъл Руси, държавната тайна, да пропусне такова заглавие! А всъщност става въпрос за една неволна, печатна грешка, която минава пред очите на десетки хора и никой не я забелязва. Това беше една кратка, протоколна информация за гостуването на Тодор Живков в региона, спомня си днес Петронка Техова, и аз трябваше да отразя това събитие. Вместо Тодор Живков - държавен глава, съм начукала на машинката Тодор Живков - дървен глава. Абсурдът е в това, че

тогава оловните букви се набираха една по една, 

след това метранпажът подреждаше редовете с шило в ръката, четяха го коректорите, дежурните по брой и най-накрая Руси - държавната тайна. И тази грешка е минала през очите на всичките тези хора и никому не е направила впечатление, разказва още Петронка. После е ясно - триене на сол по главата от сърдитите партийни функционери, жестоки наказания, безсънни нощи и тревожни дни, докато скандалът отшуми. 

Гостуваме на Петронка Техова, която въпреки годините е запазила бойния си дух, все още крие блясъка в очите си, въпреки че има сериозни проблеми със слуха. Разплитаме спомените за онези години, когато редакционното жигули обикаля родопските райони за поредния репортаж по приключването на кампанията при засаждането на тютюна, прибирането на зърното или млеконадоя от кравекомплексите. 

Беше идилия, спомня си още Петронка, например по радиото в колата слушаме новините, в които тържествено се съобщава, че в Родопите преди една седмица е приключило разсаждането на тютюна. А в същото време полето е пълно с бригади и техника, които садят ли, садят тютюн. Но тогава времената бяха такива, 

партията бързаше да изпревари новините, за да й кажат браво

Петронка Техова не пише спомени, макар че има какво да разкаже на внуците и правнуците си. Двете й дъщери Атанаска и Люба, които не я оставят сама нито за минута, отдавна я уговарят да седне и да пише. Толкова интервюта е правила с легендарни личности, с хора, които са имена в историята на региона, а не са малко и комичните случки, които Петя обича да разказва на внуците си. А някъде дълбоко из скриновете къта свитък жълти листове от пишеща машина, на които е съхранила част от интервютата и репортажите си. Все пак нещо трябва да остави за родата си.