Видната функционерка на БКП и любимка на Тодор Живков Дража Вълчева почина на 85 години. Последните си дни партийната прима изживя на ул. „Велико Търново" в София. Там нейни комшии са били Александър Лилов и майката на Сергей Станишев - Дина. За Дража с пенсията й от 300 лева се е грижила дъщеря й.
Според партийни деятели тя е починала от мъка по сина си. Той е обвинен, че брутално е заклал свой бизнес съдружник. Делото се точи и до днес, но присъда така и няма.
„Това я съсипа. Не можа да преживее срама и нападките. Беше много притеснена от всички приказки и клюки по адрес на семейството и дори към покойния й вече съпруг”, коментират бивши номенклатурни кадри от БКП.
Няколко реда в памет на Дража Вълчева се появиха само в органа на БСП в. "Дума". Смъртта е застигнала бившата кандидат-членка на Политбюро и вицепремиер по времето на социализма преди няколко дни.
Дража беше министър на просвещението, но бе в остър конфликт с Людмила Живкова заради неприкритите симпатии на баща й към нея. Говори се, че Тодор Живков харесал другарката Вълчева на партиен форум още когато била на 35 години. По онова време Дража е била красавица на отговорна длъжност в Карлово. По-късно кадри на УБО твърдят, че двамата прекарвали интимни романтични вечери в провинциални резиденции на Министерския съвет.
По това време амбициозната и надарена от природата красавица вече се е домогнала до партийния връх в малкия подбалкански град.
„При срещата им на партиен форум в региона Тодор Живков беше отседнал в хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии.“ Това разказва пред журналисти много по-късно някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.
„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на държавата. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си. Дража се върна в Карлово чак на другия ден сутринта", спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит.
След тази среща за кариерата на Дража няма спънки, твърдят соцвеличия. Тодор Живков тогава е бил на 54 години, със здрав селски корен, пазен и гледан от най-добрите медицински светила. Според Дамян Дамянов, син на сваления от Тато негов първи заместник в Министерския съвет - Райко Дамянов, „Живков започва да шава настрани" някъде след 1965 г.
Той вече се е окопал яко във властта. Неговите най-големи съперници - Вълко Червенков и Антон Югов, са изритани в ъгъла, заверата на Горуня е провалена, а Брежнев му е дал щедрата си обич и подкрепа. Живков вече усеща, че е всесилен, че е обграден само с верни хора и може да си позволява всякакви волности.
На Тато и Дража Вълчева Радой Ралин дори посвещава брутална епиграма, озаглавена “Държавни съображения”:
Тази личност некултурна
кой на този пост я турна?
Че кой? То се знае – Вожда -
та нали я той оножда!
Едва ли е съвпадение и фактът, че съпругът й, за когото почти не се знае нищо, е бил изпратен посланик в Букурещ, а после и по-далеч - в Испания.
Дража Вълчева е родена на 10 октомври 1930 г. в село Горна махала, Карловско. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 г. и на БКП от 1954 г. Завършва Полувисшия институт за учители и дружинни ръководители „Макаренко“ в София през 1952 г., след което работи в околийския комитет на Комсомола в Пловдив и околийския комитет на БКП в Карлово.
От 1961 г. Вълчева е секретар, а след това и първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово. През 1966 г. става народен представител, член на Централния комитет (ЦК) на БКП и секретар на окръжната организация в Пловдив, на която от 1971 г. е първи секретар. През 1968 г. получава диплома по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През следващите години Дража Вълчева е кандидат-член на Политбюро (1974-1981), член на Държавния съвет (1976-1977), министър на народната просвета (1977-1979) и заместник-председател на Министерския съвет (1979-1981) във второто правителство на Станко Тодоров. През декември 1989 г. е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 г. - и от Българската социалистическа партия.
