Пенчо Славейков измества Фердинанд от сърцето на Мара Белчева  

Тя е музата на българската поезия, една от най-красивите, начетени и уважавани дами през ХХ век, а той - един от най-великите ни интелектуалци на всички времена. Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по един удивителен начин, смело опълчващ се срещу хорските предразсъдъци.

Белчева остава вдовица на 23 години, след като съпругът й Христо Белчев – финансов министър в правителството на Стамболов, е убит. Красивата вдовица, която получава образованието си във Виена, знае няколко езика и се интересува от поезия и изкуство. Тя се превръща във фаворитка в двора на Фердинанд, където е придворна дама на княгиня Клементина. След смъртта на съпруга си тя е ухажвана от най-видните мъже по онова време, включително и от самия княз Фердинанд. Увлечението на княза по младата красавица е толкова силно, че той дори поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, гали и целува.

Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, но тя не се чувства щастлива и на място в княжеското обкръжение.
Нежната интелектуалка споделя пред познати, че е изключително самотна и изгубена, напълно отвратена от клюките и празнодумието, с които се откроявали аристократичните среди. Мара Белчева успява да намери себе си и призванието си чак когато среща любовта на живота си - Пенчо Славейков, най-големия поет и интелектуалец в новата ни история. Той е единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература. Съдбовната среща между двамата се състои две години след смъртта на съпруга на Белчева, а именно през 1903-та, когато роднина на Мара довежда Пенчо Славейков на гости в дома й. От този ден двамата са неразделни. Любовта между тях е силна, страстна и влияеща изключително благотворно и на двамата.

Неусетно те се превръщат в най-верните приятели. Той я запознава с най-големите интелектуалци от онова време, насърчава я да пише и превежда, тя пък неотлъчно бди над него като орлица и буквално го боготвори. Въпреки физическия му недъг вследствие на премръзване за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това личи и в писмата на красавицата, в които тя с обич заявява, че цялата пъргавост от краката на поета е отишла в главата му.

Любовта на Мара Белчева действа изключително продуктивно на автора и след срещата му с нея творчеството му разцъфва. Красавицата е най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои произведения, включително в „Островът на блажените“. В антологията тя присъства под името Силва Мара – по аналогия с родния й град Севлиево и първото й име. В „измислената“ биография на Силва доста от фактите съвпадат с тези от живота на Мара Белчева, но не и това, че е имала втори брак - с известен поет.

Несъмнено чрез този малък детайл Славейков, определян от съвременниците си като сприхав особняк, публично се обяснява в любов на Мара и категорично заявява през обществото силата на своите чувства и сериозността на намеренията, които има към Белчева.

Каква е истинската история на любовта им обаче?  На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев  уволнява Славейков от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Поетът се отказва от длъжността и заминава за чужбина. Преди да отпътува, ръководи събрание, на което се учредява клон на дружеството "Приятели на руския народ" с председател Анатол Франс. В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.

Двамата живеят в Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Поетът е в невероятна депресия, която влошава здравето му, но прави героични усилия да работи. В края на ноември решават да заминат на юг, в Италия.
Изкарват зимата в Рим. През пролетта на 1912 г. заминават за Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на май пристигат в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо, където на 28 май големият Славейков умира. Поради преждевременната му смърт предложението на шведския проф. Йенсен, преводач на "Кървава песен" и други негови творби, българинът да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище, а костите му са пренесени в България през 1921 г. Мара Белчева ходи на гроба му до смъртта си, но винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

След смъртта му изящната и крехка жена се връща в България и става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Въпреки благодеянията на Фердинанд и имотите, които й се приписват. Домът й на днешната ул. "Христо Белчев" дълги години съхранява духа на дамата, която до последните си дни организира поетични срещи на бяло сладко. Въпреки че е в краен недоимък, винаги е облечена елегантно и никога не се оплаква. И до последния си дъх остава вярна на мъжа на живота си.