Двамата учат в един клас. Не е ясно колко бързо са се развили симпатиите, но Дунав замръзва и от любов Захари дава кънките си на Ваня да покара. Тя любезно решава да му ги върне чисти и изпуска едната кънка в дупката на леда. Това е първият им и може би единствен конфликт. И актьорите, и офицерите много се местят и двамата се срещат отново в средното училище, вече в София. И пак са в един клас, защото и двамата са родени през 1911 г. „Той беше страшен по математика и понякога ми решаваше задачите“, е разказвала неведнъж Ваня.
След това Ваня Акрабова отива в Истанбул да учи в Робърт колеж, а Захари Жандов - във Втора мъжка гимназия. Следващата им среща е през 1931 г., когато България печели Балканската купа по футбол в Атина. Трофеят е сложен отпред на локомотива на влака и половин София се юрва на гарата. Съдбата явно си знае работата, защото там двамата съученици се сблъскват отново. „Най-фаталният им сблъсък обаче е, след като Ваня завършва история на изкуството и археология в Италия. Вървяла по „Царя“ и вижда на отсрещния тротоар Зарето. И с риск да се плъзне по жълтите павета, му вика отдалече: „Не ме ли позна?!“.
По онова време Ваня Акрабова е назначена лично от Богдан Филов в Археологическия музей, а Захари Жандов следва математика и финансово дело, но все гледа да избяга, защото е запален скиор, алпинист, спасител.
„Майка ми се принуждава да катери планините заради него, макар тя да е ездачка. Няма как - вече са били влюбени. Ходили седем години, преди да се оженят през 1944 г. В един момент майка ми вижда, че баща ми не бърза да й иска ръката, и тя му предлага: „Зарко, какво ще правим, няма ли да се ожениш за мен?“ – спомня си семейната история дъщерята Елена.
Той не се дърпа, обаче идва моментът за запознанството на родителите им. Майката на Ваня - Люба Акрабова, е завършила в Мюнхен. Преподавателка е в Дойче шуле и е внучка на героя от Съединението Петър Шилев. През нощта на 5 срещу 6 ноември 1885 г. заедно с Продан Тишков-Чардафон той предвожда местната чета, която обсажда конака в Пловдив. Бащата Светослав Акрабов вече е генерал. А Захари работи като банков чиновник и може да се похвали само с две фотоизложби, преминали с голям успех. Майка му е актриса... И няма значение, че са го дундуркали Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Пак не им звучи много престижно на сватовете.
На терасата в генералската къща се събират майката на Захари Жандов и близките на жена му. Присъства и бабата на младоженката - съпругата на Петър Шилев, който след Съединението е няколко мандата депутат и областен управител на Пловдив. Тя е много консервативна жена.
По онова време са се носели къси копринени роклички. Велика Шилева се пресегнала, дръпнала полата на Елена надолу и казала: „Абе, чоджум, не можа ли малко по-дългичка да я ушиеш?“.
Майката Елена вижда, че се отнасят пренебрежително към потеклото и професията й, и казва, за да стопи леда: „Моят баща Тодор Киров е от партията на Стамболов също като Шилев“. Бащата на Елена Хранова действително е герой от Съединението в Пазарджик, че и герой опълченец от Шипка, а после депутат.
Ама каквото и да си говорят свахите - Ваня вече била предложила на Захари и тръгнала на годеж в Лъджене, където бил евакуиран Народният театър по време на Втората световна война. Но тогава откриват Казанлъшката гробница и Ваня като археолог не можела да не види това чудо. Решила да мине за днешния Велинград през Казанлък. Обаче партизаните пленяват влака. Едва стигнала за годежа. Сватбата им пък била в черквата „Света Марина“ в Пловдив. Вдигнали я в шест часа сутринта, за да избегнат бомбардировките. На 31 юли 1944 г. ги венчава владиката Кирил, който по-късно става патриарх. С него Захари е близък по планинарска линия.
Захари и Ваня са като скачени съдове, сякаш се допълват взаимно и дописват мислите си въпреки наглед различните си професии. Той е темпераментен, шумен, бохем, свири на китара, пее. Ваня е лейди - спокойна, изтънчена, с бели ръкавици. Но двамата създават хармонично цяло.
Половината Народен театър гостува в дома им. Там често се отбиват Лео Конфорти, художниците Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, композиторите Любомир Пипков, Константин Илиев, Лазар Николов, Милчо Левиев. По-късно и младите кинодейци от експерименталната студия.
Много актриси признават дори пред Ваня, че са влюбени в съпруга й. След 50 години брак обаче, когато дъщерята Елена го пита защо не се е развел с майка й, той отговаря: „Защото я обичам, не разбираш ли!“.
В Пловдив ги венчава бъдещият патриарх Кирил
Все още няма коментари